Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Палатките щяха да останат за следващата вълна колонисти. След заминаването им компитата щяха да почистят и подновят жилищните площи. След един ден в тях щяха да се настанят други хора. На всички пунктове за местоназначение вече бяха доставени сглобяеми жилищни елементи.

Двамата с баща й забързаха с тълпата към рампите, макар да нямаше никаква особена причина да бързат — все още имаха на разположение около час и половина, но баща й искаше да са сред първите, минали през транспорталите, сякаш няколко минути бяха от значение за ограждането на най-добрия парцел. А може би имаше право.

Още няколко обнадеждени техни познати от Дремен се присъединиха към тълпата колонисти от други неприветливи ханзейски колонии. Разговаряха, струпани накуп, докато най-накрая не ги подканиха да влязат в лабиринта кликиски сгради. Порутените стени на каменните коридори бяха покрити с драсканици. Много от извънземните йероглифи и артефакти бяха повредени и изпотрошени от преминаващите през тях тълпи.

Орли спря, за да огледа изписаните от ноктестите ръце на кликисите знаци на непонятен език, но баща й я побутна да върви напред.

— Ще имаме предостатъчно време да проучваме древните руини, когато пристигнем в новата колония, момичето ми.

Има ги навсякъде, в противен случай не би имало транспортал от другата страна.

Някакъв мъж с прошарена буйна коса и набола от няколко дни брада се извърна към тях.

— О, там, където отиваме, има много руини, така е. И голяма долина, високи гранитни стени, течаща вода. Чудесно ще се настаним там.

— Откъде знаете? — попита го Орли.

— Защото вече съм бил там. — Възрастният мъж подаде ръката си първо на нея, а след това на баща й. — Казвам се Хъд Стайнман, транспортален изследовател. Открих Корибус само преди около месец и незабавно реших, че искам да се оттегля там. Прекрасен е — най-добрият от всички светове, които съм обиколил.

Лицето на баща й засия.

— Виждаш ли, Орли. Казах ли ти.

Орли сбърчи носле — рунтавият изследовател миришеше на вкиснато и прах, но пък изглеждаше добронамерен. Забеляза отпред колонистите да се придвижват на групи към някакво проблясващо изображение върху плоската каменна стена. В помещението отекваха пронизителни гласове. Ханзейски чиновници подканваха хората да продължават да се движат и групите преминаваха една след друга през моменталната транспортационна система.

Орли си спомни как веднъж, когато беше още съвсем малка, баща й я заведе в някакъв претъпкан с народ увеселителен парк с алеи за разходка, холографски симулации и старовремски ролкови кънки. Чакането беше продължило безкрайно, пристъпваха напред стъпка по стъпка. Мислеше си, че са чакали часове, за да се доберат до ролковите кънки… а пързалянето продължи само няколко минути. Но преживяването беше толкова вълнуващо, че беше оправдало цялото чакане.

Орли се надяваше, че онова, което ги очакваше в далечния кликиски свят — Корибус ли беше? — също ще оправдае очакванията им.

Щом се приближиха, заслушани в буботенето на извънземното съоръжение, припрените разпореждания на механиците и възбудените коментари на колонистите, Орли най-после успя да види стената пред себе си. Хората пристъпваха напред и изведнъж изчезваха, сякаш прекрачваха ръба на канара. Накрая потракващият каменен трапецоид се извиси пред нея, обкръжен от стотици плочки, върху всяка от които имаше странен символ.

Хъд Стайнман се извърна към тях и се ухили — видяха се развалените му зъби.

— Сега сме ние. Ще разберете за какво става дума.

— Следващите! — викна механикът. — По-чевръсто. Не задържайте опашката. Имаме да прекараме много народ при това прехвърляне.

Орли стисна ръката на баща си. Той също стисна нейната, за да я успокои, и двамата се спогледаха с грейнали очи. След което прекрачиха заедно през транспортала… и пристъпиха под слънчевия небосвод на Корибус сред съвършено новия пейзаж.

Кликиските руини на Рейндик Ко бяха изпълнени с глъчката на подвикващите тълпи. Сред целия този хаос беше дяволски трудно да се свърши каквато и да било работа.

Изпратен по изричното разпореждане на самия председател Венцеслас, главният научен съветник Палаву разполагаше с цялата необходима информация и оборудване, а дори и с правото да отменя резултатите от проучванията на технолозите, които вече бяха изследвали първите известни действащи кликиски транспортали след тяхното откриване.