Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Няколко пленници се притиснаха към заоблените желатинови стени и се опитаха да надникнат през полупрозрачната мембрана.

— Забелязахме, че си събират партакешите — отвърна Бриндъл, — но кой може да ги разбере тия копелета?

— Пристигнали са Земните въоръжени сили и вече са спуснали опорна точка за червеева дупка. Възнамеряват да взривят Пторо с кликиски факел.

Пленниците се развикаха:

— Крайно време беше да им дадат да разберат!

— Нов факел!

— Дрогите са безсилни, нали?

Анджея беше най-гръмогласна:

— Сега вече ще ги спукаме тия копелета! Който се закача със ЗВС, ще се опари яко.

— Не искам да охлаждам възторга ви, приятелчета — надвика ги Бриндъл, — обаче и ние сме свършени.

Някои затворници изпъшкаха, други изглеждаха така, сякаш им е все едно.

— Има ли начин да се измъкнем? — попита Бриндъл и се огледа. — Да направим нещо, за да спрем факела?

— И да помогнем на дрогите? Да не си се побъркал?!

— Тези катили заслужават да бъдат поопърлени — обади се Чарлз Гомес.

— Предполагам, че хидрогите възнамеряват да транспортират своите градове-сфери през пространствени коридори на друг газов гигант — каза ДД. — По всяка вероятност ще ви вземат със себе си. Би трябвало да сте в безопасност.

— Ако това е безопасност, дребосък, какво смяташ за опасност? — измърмори Анджея Телтон.

Обърканото компи затърси подходящ отговор, но Бриндъл го успокои:

— Не обръщай внимание, ДД. Знам, че правиш, каквото е по силите ти. Ти ще дойдеш ли с нас? Хидрогите ще отведат ли и теб?

— Разполагам с незначителна информация. Бих искал да ви предоставя допълнителни сведения.

Изведнъж Гомес отскочи от овалната полупрозрачна стена, а двамата до него ахнаха стреснато. ДД погледна натам и видя зад гъвкавата преграда едър силует. Бронираният бръмбар протегна няколко от съставните си крайници и проникна в атмосферната кабина. Беше Сирикс, най-големият мъчител на компито.

— ДД, веднага тръгвай с мен. Корабът е готов.

— Трябва да се погрижим за безопасността на човешките затворници — настоя ДД. — Хидрогите може да не го направят.

— Хидрогите може да ги унищожат или да ги спасят — каквото си пожелаят. Този град-сфера е готов да премине през транскоридора, но ние няма да се евакуираме с него.

— Защо? — попита ДД.

Бриндъл и останалите затворници се бяха вторачили в двете машини и се опитваха да схванат наподобяващия им удари по наковалня електронен разговор.

— Имаме други задължения. Хайде, не се бави.

ДД покорно тръгна след черния робот. В последния момент хвърли поглед към Бриндъл — той изглеждаше притеснен, но твърдо решен да предприеме нещо.

Над главата му още три бойни кълба се издигнаха над града-сфера.

Сирикс бързо поведе компито към модифицирания кораб. Сребристата струя на един летящ хидрог се сгъсти над земята и се издигна във формата на човешки силует.

Хидрогът заговори на много по-сложен език, отколкото ДД можеше да схване без усилие, но компито все пак подразбра, че вече е отворена дупка за факела и че градовете-сфери всеки момент ще се евакуират.

Сирикс монотонно защрака в отговор — в щракането ДД долови сарказъм и ирония.

— Изобретеното от нашите жестоки господари и създатели факелно оръжие превръща, макар и временно човеците в равностойни на фероуите противници. След като фероуите се появиха пак, може би смятате, че човеците нямат отношение към всеобхватния конфликт. Но след като те сами могат да изпепеляват планети на хидрогите, това не ги ли прави изключително опасни? — Той тръгна към спасителната утроба на кораба си. — Те за пореден път демонстрират разрушителната си същност, за което ви предупреждавахме многократно.

Лека вълна набразди тялото на хидрога. Този път думите му прозвучаха болезнено разбираемо за ДД:

— Вие, кликиските роботи, разполагате с разрешението ни да унищожите толкова човеци, колкото пожелаете.

Сирикс завъртя плоската си глава.

— Разбираме, че конфликтът ви с фероуите и верданите напоследък изсмуква силата ви и привлича вниманието ви изцяло. Ние, роботите, ще направим всичко по силите си, за да заличим човешката раса и да освободим компитата.

Черният робот се вмъкна в кораба и повлече със себе си и ДД. Няколко кликиски робота вече се бяха настанили пред командното табло. Корабът отлетя незабавно, премина през стената на града-сфера и се издигна над метрополията на хидрогите.

ДД въртеше оптическите си сензори и оглеждаше какво става долу.