Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Зет повдигна вежди и посочи огромната запечатаната врата. Тялото й беше гъвкаво като стоманена пружина.

— Херметичната камера е ето там. Можете да си тръгнете, когато си поискате… но трябва доста да попътувате.

— Не можете ли да ни отпуснете космически кораб? — обади се Стана.

Фицпатрик го сръга с лакът.

— Тя ни се подиграва, Бил.

Зет пристъпи към четиримата пленници.

— Ако бях на твое място, нямаше да съм толкова сигурна, Фици.

— Не съм ти Фици!

— О, казах го галено. — Тя му се усмихна, а той стисна зъби. — Бях абсолютно сериозна, че очаквам да запретнеш ръкави. Баща ми смята, че създаваш само проблеми, без да има никаква полза от теб… и започвам да си мисля, че е прав.

— Нима очаквате да сме доволни и послушни? — обади се Ямейн. — Държите ни тук принудително.

— Но след като ви спасихме от сигурна смърт.

Зет отметна косата си и тя се разпиля бавно поради слабата гравитация, като под вода. Фицпатрик не пропусна да забележи, че скитническият работен комбинезон идеално подчертава дългите й стройни крака.

— Доколкото си спомням, вашите колеги зевесета ви зарязаха и се измъкнаха, като ви оставиха в ръцете на дрогите, но не мога да разбера защо толкова бързате да се върнете у дома. Ще се почувствате много по-добре, ако свикнете да живеете със скитниците.

Четиримата пленници възкликнаха разгневено в един глас:

— Никога!

Зет въздъхна и тръсна глава.

— Тъкмо там е проблемът с вас, зевесета. Не сте способни да свикнете с промените. Повярвайте ми, че ако можехме да измислим начин да ви върнем на Голямата гъска, без да издадем търговските си тайни, щях да го направя незабавно.

— Готов съм да почакам — отвърна навъсено Фицпатрик.

Зет нареди на няколко компита да довършат подреждането на сандъците и сама се захвана за работа под безразличните погледи на затворниците — не им обръщаше внимание и демонстративно пренебрегваше киселите им физиономии. Беше доволна да им докаже превъзходството си. Фицпатрик се правеше, че не я забелязва.

Бившата говорителка се полюшваше в закачената за каменната стена люлка. Приличаше на купчина кости, свързани със сухожилия, съсухрена кожа и непоколебима воля. От шест години се беше оттеглила, но нито за миг не беше напускала астероидите на Рандеву, а очите й все още проблясваха като черни перли.

— След като имаш категорични доказателства срещу ЗВС — каза тя, — какво ти нашепва твоята Пътеводна звезда?

Ческа притвори очи. Стараеше се никога да не показва уязвимостта или нерешителността си, но когато беше насаме с единствения човек, който разбираше затрудненията й, можеше да си го позволи.

— Как мога да видя Пътеводната звезда, след като съм заровена в твърдата скала и в буквалния, и в преносния смисъл?

Съсухрените устни на Ихи Окая се разтеглиха в усмивка.

— Трябва сама да вземеш решение, дете.

Стаята на говорителката беше едно от първите помещения, което бяха издълбали заселниците от „Канака“. Когато заселническият кораб бе стоварил тук част от колонистите, те изобщо не бяха допускали, че ще оцелеят. Но предшествениците на скитническите кланове се бяха оказали упорити и съобразителни. Колонията беше оцеляла, беше се разраснала и постепенно се бе превърнала в процъфтяваща база.

Скитниците умееха да вземат правилни решения и да оцеляват, без да разчитат на чужда благословия и подаръци разчитаха единствено на собствената си находчивост. Кото Окая беше съвършеният пример: дори след като неговата металообработваща колония на една почти разтопена планета беше рухнала, веднага бе започнал работа на един свръхвледенен свят, убеден, че може да изстиска от него жизненоважни суровини.

Ческа не забравяше това и непрекъснато го напомняше на членовете на клановете.

— Питам се колко ли наши предшественици са седели на същото това място, изправени пред подобни трудни въпроси. Когато ти стана говорителка, налагаше ли ти се да се съветваш така често?

— Разбира се, че ми се налагаше. С всички е така.

Ческа поклати глава — не можеше да си представи, че тази силна и решителна жена би могла да изпитва неувереност.

— И как се справяше? Кажи ми тайната.

— Тайната е да осъзнаеш, че въпреки притесненията ти си най-подготвеният човек, който може да вземе правилното решение. Скитническите кланове избраха теб. Те ти вярват. И когато правиш всичко според възможностите си, това е най-доброто за скитниците.