Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Недостатъците бяха очевидни…

В остъкления преден купол на най-големия ханзейския кораб, от който Съливан осъществяваше наблюденията си, влезе, зеленият жрец, изпратен за тази рискована авантюра. За разлика от останалите зелени жреци, Колкер беше комуникатор чрез телевръзка на свободна практика и постоянно се прехвърляше от един на друг кораб на Ханзата. Не беше от деветнайсетте доброволци, които помагаха на ЗВС — живееше в преуспяващата търговска империя от години.

Колкер винаги беше на разположение, за да изпраща важните доклади на Съливан до Ханзата или да препредава частните му съобщения до Лидия, но все пак прекарваше по-голямата част от времето си, поставил една ръка върху ствола на фиданката с неизменната си едва доловима усмивка.

Словоохотливият Колкер като че ли никога не се уморяваше да бъбри по телевръзката с колегите си зелени жреци. Нескончаемо разпращаше и приемаше съобщения: понякога говореше високо, друг път слушаше безмълвно, дори когато нямаше никакви новини.

Преди много години Съливан беше открил в един шкаф с архивите на дядо си цял плик старомодни пощенски картички. Сега, като наблюдаваше Колкер да поддържа безкрайното си общуване чрез световната гора, си спомни за тези картички. Добре поне, че телевръзката не беше за сметка на газовия гигант.

— Описах всичко на световната гора и на моите колеги зелени жреци, Съливан. — Колкер се усмихна, оголвайки зелените си венци. — Новата информация за случващото се им помага да се разсеят от извършените от хидрогите поражения. Но… изпитвам вина, че съм тук, вместо да помагам в опожарената гора.

Съливан присви устни; наблюдаваше група работници в левитационни скафандри да занитват последните компоненти.

— Нали няма да напуснеш станцията, Колкер? Имам нужда от услугите ти. Не мога да изпращам пощенски гълъби, нали разбираш.

— Да напусна? За нищо на света, Съливан Голд. Попаднах в любопитна нова обстановка и единствено аз мога да описвам подробностите на любознателните дървета. Те не разполагат с големи възможности да видят газов гигант. Освен това — той погледна с умиление фиданката в орнаментираната саксия — на гората ще й е приятно да види място, където враговете ни са претърпели съкрушително поражение.

Съливан се загледа в просторните облачни пространства.

— Е, не знаем със сигурност дали дрогите са се оттеглили напълно, но поне можем да се надяваме.

Веднага след конструирането на фабриката ръководителят на облачния комбайн възнамеряваше да спусне дълбоки сонди, за да следи за евентуално завръщане на хидрогите. Просто за застраховка — не беше убеден, че сондите ще са от голяма полза.

Дейностите във високите атмосферни слоеве на Кронха 3 продължаваха с ускорено темпо. Съливан отново огледа разписанието и с гордост установи, че всяка от фазите приключва по програмата. След броени дни съоръжението щеше да задейства и щяха да започнат да добиват екти за Теранския ханзейски съюз. И веселбата щеше да започне.

Стегнатият възел в гърдите му се поразхлаби. Нямаше място за притеснения…

Натоварен с гибелното оръжие, крайцерът на Тасия пристигна на Пторо.

„Тук сме, копелета. Независимо дали ни чакате, или не“.

На видеоекрана Пторо приличаше на замръзнала топка — без пастелните облачни ивици на Юпитер или Голген, без величествените пръстени на Оскивъл, — безцветна и безжизнена. И чакаше да бъде взривена сред ослепителен пламък.

След като ескортът от бойни кораби на ЗВС се приближи и всички докладваха, че са заели позиции, Тасия включи интеркома на мантата и нареди всички инженери и помощният екипаж да подготвят кликиския факел.

В бойната група имаше двама зелени жреци за точното координиране на разгръщането на факела. По-възрастният и сдържан от Росия Ярод беше изразил известни колебания дали ще продължи да служи на земните военни, след като световната гора има нужда от подкрепа, но Тасия се надяваше, че след успеха на акцията ще промени намерението си.

Росия беше притворил очи и разпращаше мислите си по телевръзката. След малко заговори:

— Ярод казва, че с инженерите са на позиция до неутронната звезда. Генераторите „червееви дупки“ са разположени извън гравитационния периметър. — Той отново замижа. — Точно тези думи ми предаде, командир Тамблин. Не знам какво означават.

Тасия се усмихна криво.

— Означават, че когато изстреляме торпедата в облаците на Пторо, ще осигурим опорна точка от тази страна на червеевата дупка. Инженерите в станцията на Ярод ще отворят проход и ще запратят в него неутронната звезда, която ще се стовари право върху дрогите долу. Допълнителната маса ще е достатъчна, за да разпука Пторо в нова звезда.