Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Джора’х се навъси на фосфоресциращия череп. Бе твърдо решен да се справи с огромното бреме, което беше наследил. Долови във въздуха хладен полъх, до слуха му достигна слаб шепот, но той го пренебрегна и каза високо на подредените като съдебни заседатели кости на предците си.

— Да, татко, ще служа на своя народ и ще го преведа през всяка криза, ако е по силите ми да го сторя. Но твоят начин не е единствен. Ако открия друго решение, ще променя посоката.

Синът му Зан’нх, вече действащ адар, беше представил анализ на наличните запаси от екти гориво и магът-император остана поразен от светкавичното им изчерпване. Никой не беше очаквал, че производството на екти може да спре окончателно. Империята се нуждаеше от космическо гориво, за да оцелее. Запасите трябваше да се попълват.

Зан’нх много скоро щеше да поеме командването на Слънчевия флот. Неговият предшественик и попечител адар Кори’нх бе загинал заедно с цяла манипула бойни лайнери при самоубийственото нападение срещу Кронха 3. По всичко личеше, че хидрогите бяха отблъснати от газовия гигант и неговите облаци отново бяха свободни за събиране на екти… поне докато хидрогите не се завърнат.

Поне това можеше да направи. Империята беше изправена пред предизвикателства, които го принуждаваха да предприеме рисковани действия. Но отказът да направи опит щеше да е много по-фатален от поемането на рискове.

Джора’х бе сигурен, че решението му е правилно. Неприятелят беше напуснал Кронха 3 и той щеше да нареди на Зан’нх да възстанови едно от огромните съоръжения за събиране на екти от облаците и да го върне там заедно с пълен екип от миньори, обучени да добиват екти. Това беше положителна, активна стъпка — поредната победа, която адар Кори’нх беше постигнал със саможертвата си.

Джора’х напусна с мрачна усмивка компанията на безмълвните си предци и нареди да повикат сина му Зан’нх.

Късметът рано или късно почуква на вратата ти: понякога драска едва доловимо с нокът, друг път нанася удари с юмруци като развилнял се пияница, който настоява да го пуснат да влезе.

Когато дойде новината, че хидрогите на Кронха 3 са победени, в Ханзата побързаха да се възползват от обстоятелствата. Богатите на екти въглеродни облаци бяха достъпни поне за момента, което изобщо не беше за пренебрегване.

Към опустялата илдирийска газова планета се понесоха огромни товарни кораби, натоварени с компоненти от орбиталните индустриални центрове — щяха да ги сглобят върху платформите в периферията на плътните облаци. Доброволци сключиха договори срещу високо заплащане да разработят новите облачни мини на Ханзата. Само малоумен прекален оптимист би се съгласил да са заеме с подобна рискована дейност.

Съливан Голд се съгласи да стане управител на съоръжението — беше наясно с големите опасности и огромните печалби. Според него решението му беше правилно. Отплатата щеше да е или стабилна, или епитаф върху надгробния му камък.

Първата вълна ханзейски транспортни кораби вече беше пристигнала на Кронха 3 и Съливан наблюдаваше тълпите работници, които сглобяваха компоненти. Тежки резервоари, екти реактори, животоподдържащи модули и инженерни платформи се подреждаха едни до други като парчета от мозайка. Съливан контролираше всеки етап от процеса и по сто пъти проверяваше всяка свършена работа.

След конструирането на огромната небесна фабрика и след като облачният комбайн започнеше да функционира, дошлите тук стотици работници щяха да останат само няколко десетки. Само елитът. Мишените. Съливан си помисли дали да не поръча да изрисуват мишена върху колосалното съоръжение. Дива патица щеше да свърши работа… или дори обикновени кръгове.

Имаше практична съпруга, казваше се Лидия, трима сина, една дъщеря и (засега) десет внука, всичките интелигентни и амбициозни — един ден със сигурност щяха да се изкачат нависоко. Когато Ханзата съобщи, че търси ръководител за новия облачен комбайн, Съливан събра цялото семейство на вечеря и обяви изненадващото си решение.

— При предлаганите от Ханзата условия няма начин да загубим!

— Е, ти можеш, скъпи — възрази Лидия.

След това измъкна някакъв лист хартия и написа от едната му страна „За“, а от другата „Против“. До късна доба обсъждаха, а тя неумолимо почукваше с пръст по колонките със списъка на преимуществата и недостатъците.

В списъка на преимуществата бяха предлаганите от Ханзата големи индустриални концесии, освободените от лихва бизнес заеми, гарантираната доставка на разнообразни продукти — достатъчно, за да се превърнат от обикновени бизнесмени в истинска династия. Облачният комбайн щеше да бъде конструиран така, че да е осъществима светкавична евакуация, поради което съществуваше вероятност (не кой знае колко голяма) Съливан и екипът му да се измъкнат, ако бъдат нападнати от хидрогите. Поне на хартия изглеждаше напълно възможно.