Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Усещането, че е абсолютно сам на цяла огромна планета, беше неописуемо. Сухият вятър докосна лицето му и Дейвлин се усмихна. Пристигаше в местната сутрин, така че разполагаше с цял ден, за да проучи подобните на термитни могили сгради и твърдите като желязо органични конструкции, останали от кликисите. Причудливите дървета в този свят имаха подобни на пера клони, имаше и храсти с продълговати листа, които приличаха на игленици с щръкналите по тях шипове.

Дейвлин бродеше из рухналите развалини и забиваше сензори и метеорологични датчици. Измери обема на подпочвените води и изчисли средното количество на валежите. Впоследствие, ако този свят бъдеше предпочетен от Ханзата за мащабна колонизация, изследователите щяха да доставят самоизстрелващи се спътници, които щяха да позволят бързо и подробно картографиране на сушата и климатичните пояси. Сега Дейвлин трябваше да направи само първия грубо скициран доклад.

Когато се смрачи, нагласи небомерите, сканира астрономическите показатели и уточни спектъра на най-ярките звезди в местното небе. След като се върнеше през портала, ханзейските астрономи и навигатори щяха да разчетат местоположенията на основните звезди и по този начин да установят и интерполират разположението на тази планета, за да го съгласуват с координатните плочки, основани на кликиската символика.

Вече можеше да се върне в базата, но продължи да се наслаждава на ехтящата тишина. Така и не бе свикнал със суматохата и трескавостта на цивилизацията. Дори ханзейската база на Рейндик Ко, която беше превърната в централен сборен пункт за нетърпеливи изследователи, му се струваше прекалено населена, прекалено оживена. Копнееше за спокойствие и си припомняше кротките години на Крена, където изпълняваше ролята на обикновен колонизатор.

Извади от раницата топъл спален чувал, който обгърна тялото му в меката си прегръдка. Прекара една стихнала, самотна нощ на пустия свят. На разсъмване събра всички инструменти, върна се до трапецовидната каменна стена, задейства транспортала и пристъпи обратно на Рейндик Ко…

Щом влезе в контролното помещение, долови мрачното настроение на присъстващите. Огледа навъсените лица, след което забеляза черния знак върху още една от безбройните координатни плочки.

— Кого загубихме?

Техникът го погледна и отвърна механично:

— Джена Рефо. Три дни просрочка.

Дейвлин въздъхна и усети някакъв хлад. С нея ставаха петима — петима транспортални изследователи като него, избрали произволни кликиски координати с надеждата да открият подходящи за живот богати на суровини планети, които да бъдат колонизирани и да осигурят огромни облаги за Ханзата.

Но понякога координатите се оказваха пагубни. Може би срещуположният край на транспортала беше разрушен от земетресение или друго природно бедствие… или пък самите планети бяха прекалено негостоприемни.

— По дяволите!

Ханзата плащаше достатъчно, за да си заслужава риска, но така или иначе всяко пристъпване в някое непознато място беше въпрос на късмет. Обикновено след поредната си успешна мисия Дейвлин биваше посрещан с приветствия, поздравления, сбирки и наздравици. Този път обаче само предаде доклада си и отиде да вземе душ.

На следващия ден се върна позастарелият грубоват изследовател Хъд Стайнман: грачеше от задоволство, без да обръща внимание на мрачните физиономии на техниците.

— Искам премия! — Той размаха победоносно пръст във въздуха. — Тези координати — посочи една от плочките с причудливи знаци — ни отвеждат право там, където всичко започна или пък свърши, ако става дума за истинската история. Открих транспорталната плочка до Корибус.

Техниците зяпнаха, неколцина дори изръкопляскаха. Дейвлин кимна одобрително.

Корибус, където Маргарет и Луис Коликос бяха разгадали мистерията на кликиския факел, беше пуст изпепелен свят, вероятно последната крепост на кликиската раса срещу врага, който я беше унищожил. За всеки, който се занимаваше с ксеноархеология, Корибус беше истински Розетски камък, покрит с послания от древността. От практическа гледна точка подобен доказан източник на данни би помогнал на изследователите на Ханзата да обединят различните маршрути на транспорталната мрежа — ценно помагало за съставяне на пътна карта.

Дейвлин избута мършавия Хъд Стайнман и активира координатната плочка, която щеше да го отведе в Корибус. Няколко техници го изгледаха, един дори вдигна ръка, сякаш за да го спре. Но Дейвлин разполагаше с директен мандат от самия председател Венцеслас. И пристъпи сред ветровитата тишина.