Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Джес беше убеден, че има начин да се измъкне от тази планета.

И въпреки че водните създания долавяха всяка мисъл в главата му, изкрещя на вълните:

— Щом сте толкова могъщи, защо трябва да чакаме? Имаме работа!

Там някъде сред недостъпните пространства на Спиралния ръкав хидрогите продължаваха да опустошават скитническите аванпостове.

— Войната в Спиралния ръкав продължава да бушува. Да не би да смятате да се откажете тъкмо сега, когато най-после ви е предоставена нова възможност?

„Ние протичаме от възможност към възможност. Такава е същността ни“.

— Тогава потечете в нова посока. Как да се измъкна оттук? Нали искахте да се разпространите и да се размножите? Защо само да се надяваме някой да мине случайно? Съмнявам се някой да е стъпвал на тази планета от векове, ако изобщо е стъпвал някога.

Грабна един камък и го метна във вълните. Те го погълнаха невъзмутимо.

Венталът отговори:

„Всички суровини на тази планета са достъпни за теб — от скалите под краката ти до металите и минералите във водата, както и всички живи създания“.

— Как ще ми помогне това да си построя кораб? Нямам никакви инструменти, нищо освен голите си ръце.

„Имаш нас“.

Джес скочи.

— Какво искате да кажете?

„Не подценявай новата си мощ и новите си способности. С помощта на венталите в теб конструирането на материален кораб може да е… относително лесно“.

Съзнанието му се изпълни с образи и внезапно просветление, което спря дъха му. Пред него се разкриваха безгранични възможности.

Въпреки сравнително младата си екосистема този океан все пак гъмжеше от милиарди живи създания — от гигантски чудовища до микроскопични организми. С нищо несравнима работна сила. Под ръководството на венталите всички те щяха да обединят усилията си, за да построят кораб — молекула по молекула.

Венталите му показаха точно как може да стане това.

Джес Тамблин беше изчезнал. Ческа седеше в кабинета си на централния астероид на Рандеву и й беше почти непосилно да се съсредоточи върху задълженията си.

Този струпан на едно място куп от космически скали около едно мъждукащо слънце-джудже беше символичен за скитническите кланове — разпръснати, но все пак обединени от невидими нишки. През вековете, които бяха преживели на този аванпост, скитническите кланове бяха свързали астероидите с цяла мрежа от ферми, мостове и кабели. Но тези връзки можеха лесно да бъдат разрушени и астероидите на Рандеву отново да се пръснат във всички посоки.

Като говорителка, Ческа трябваше да направи всичко по силите си това да не се случи.

Тя разсеяно преглеждаше докладите на скитническите търговци — проучваше списъците на стоките и суровините, пръснати из аванпостовете на клановете. Възпрепятствани да експлоатират традиционните си небесни мини, някои смелчаци извършваха мълниеносни удари за събиране на екти от газови гиганти, а други, като дръзките предприемачи на Оскивъл, разбиваха замръзнали комети, за да дестилират нищожни количества космическо гориво от водорода. ЗВС и Ханзата — Голямата гъска — имаха претенции към всеки грам произведено от клановете екти и вместо да са благодарни за това, че скитниците рискуват живота си, за да свържат двата края, вдигаха врява за още и още, въпреки че всяка капка гориво беше платена с потта и кръвта на космическите чергари.

Клановете се чувстваха като в капан от това неизгодно делово партньорство, макар на теория да бяха постигнали независимостта си, когато много отдавна се бяха отделили от правителството на Земята. ЗВС обаче не искаше да си спомни тази подробност.

Ческа вдигна очи и погледна влезлия в кабинета й посетител — тъмнокос млад мъж с азиатски черти и решително вирната брадичка.

— Говорителко Перони, нося новини!

Ихи Окая непрекъснато й беше повтаряла, че жизненоважно умение за една говорителка на клан е запомнянето на имена и физиономии, и Ческа усърдно беше развивала тази способност наред с много други. Спомни си, че този млад мъж пилотира един от корабите на клана Тайлар и служи като спешен доставчик между скитническите аванпостове. Носеше му се славата, че много често се губи… или поне се отклонява по обиколни маршрути.

— Част от задълженията ми е да получавам новини, Нико Чан, но предпочитам поне от време на време да са добри.

По тревожното му лице разбра, че този път няма да е така, и избута документите и търговските доклади встрани.