Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

— Може би не искам да си тръгна, командир Тамблин. Много зелени жреци забравиха, че самата гора ни помоли да ви подкрепяме в битките. Всички понесохме загуби в тази война. — Той бавно поклати глава. — И всички жертваме по нещо.

Въпреки че паметта му беше претъпкана с модули за услуги, специализирани програми и събиран много години опит, ДД имаше нещастието да продължава да трупа в нея неприятните случки една след друга. Искаше му се да може да ги изтрие до една, но преживяното се запечатваше в компютърния му мозък безвъзвратно.

Кликиските роботи го държаха в плен вече от години, а сега го бяха спуснали под небесния океан на газовия гигант на хидрогите Пторо. Малкото компи понасяше с търпение безконечните дни в чуждоземните градове-сфери, стотици пъти по-огромни дори от най-голямото бойно кълбо на хидрогите.

Докато крояха пъклените си замисли срещу човечеството, кликиските роботи участваха в непонятни вибрационни обсъждания с воднисто-кристалните същества — изтънчена и необичайна форма на общуване, състояща се отчасти от музика, отчасти от лирична визуална дезинтеграция, отчасти от нещо свръх възможностите на ДД да го проумее. Беше прекалено сложно за него.

Когато беше с екипа на ксеноархеолозите Коликос, ДД знаеше мястото и задълженията си, но древните роботи упорито настояваха да „освободят“ всички компетентни компютъризирани компаньони от тяхната сервилност. С ненужната си вендета кликиските роботи възнамеряваха да изтребят всички човеци. Съюзът с хидрогите увеличаваше силата и възможностите им многократно.

Зад блещукащите стени на фантастичните градове-сфери ДД беше заобиколен от невероятни конгломерати от причудливи геометрични фигури, които се извисяваха в подложената на изключително високо налягане среда. Сетивните възприятия се деформираха от драстично високите параметри на физическите закони. Цели конструкции бяха изградени от елементи, които при нормални условия ДД познаваше като газове. Действаха квантови ефекти. Твърдите материали се държаха непредсказуемо, с неподозирани странични ефекти.

ДД искаше да се махне от Пторо и да намери безопасно кътче. Когато разбра за групата нещастни човешки пленници, държани в специални камери в града-сфера, разпита Сирикс за повече информация. Кликиският робот премисли въпроса, след което отговори:

— Объркването и страхът допринасят за любопитни реакции. От човеците не може да се научи почти нищо ценно, но хидрогите не споделят нашето мнение. Точно затова държат опитните обекти.

ДД изпита съжаление към безпомощните затворници, заловени от хидрогите през последните няколко години.

— Бих искал да видя тези човешки пленници, Сирикс. Дали ще е възможно?

— Безсмислено е да се свързваш със затворниците.

ДД обмисли цяла серия основания и избра едно, което би могло да повлияе на надзирателя му.

— Ако извърша наблюдения над тези човеци в тежките условия, в които са поставени, обзети страх и безнадеждност, може би ще се убедя в недостатъците, които приписваш на цялата им раса.

Сирикс помръдна сегментните си насекомоподобни крака и открехна полусферичната си черупка.

— Основателна причина. Последвай ме.

Отведе ДД до една блещукаща стена, по която бяха струпани като сапунени мехури с фасетки множество кабинки с вътрешно атмосферно налягане. Около тях се тълпяха хидроги, непонятни създания, които можеха да се трансформират в газове и течности, а от време на време придобиваха и човешка форма.

Сензорите и контролните уреди на Сирикс проблеснаха и той издаде серия мелодични сигнали. Блещукащата повърхност на стената стана прозрачна.

— Можеш да влезеш.

— Безопасно ли е да премина през бариерата? Тези клетки изглеждат крехки.

— Атмосферните кабинки предпазват екземплярите от враждебното обкръжение. Пленниците са в безопасност. Ако хидрогите искаха да ги убият, щяха да го направят незабавно.

Сирикс излъчи времеви сигнал кога ще се върне и ДД пристъпи напред, доволен от възможността да се отърве от потискащото попечителство на кликиския робот. Преодоля съпротивлението на защитната стена и премина. Нагласи системите си към новата обстановка и изпита огромно облекчение от усещането, че отново попада в среда с „нормално“ атмосферно налягане.

В дрезгавата светлина се носеха пъстроцветни спирални вихрушки. Тялото му започна да пуши и да скърца, докато постигне баланс със съответстващата на човеците среда. ДД завъртя глава и огледа шестнайсетимата пленници, наблъскани в относително безопасната си херметизирана черупка.