Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Кожата й беше бледа, тъй като беше израсла във вледенените водни мини на Плумас, а откакто служеше в ЗВС, почти не слизаше от кораба. Светлосините й очи напомняха за замръзналите стени на семейното селище под вкочанената повърхност на далечната луна.

Докато мантата й беше на ремонт в корабостроителницата на астероидния пояс, част от екипажа беше прехвърлена за едноседмичен отдих в базите на Марс и на Луната. Тасия не поиска отпуск за себе си, а и нямаше желание да посещава Земята. Всъщност единственият път, когато отиде там, беше за да посети родителите на Роб и да им съобщи как е загинал.

Винаги възторженият и добросърдечен млад мъж й беше не само любовник, но и най-добрият приятел. От всички новонаети в ЗВС — много от които бяха ужасно нафукани — единствено Роб беше зачитал мнението й, позволяваше й да е такава, каквато е, и я беше обичал именно затова. В тежките дни на войната продължаваше дай липсва. Беше си помислил, че ще постигне нещо важно и значително, като предложи да отнесе съобщение в дълбините на газовия гигант, но в крайна сметка това се бе оказало безсмислена жертва. Така беше загинал един надарен млад мъж — и бе оставил празно място в Земните въоръжени сили и мъчителна болка в сърцето на Тасия.

Друга неприятност беше и обстоятелството, че нейното компи ЕА беше изчезнало, след като успя да предупреди скитниците на Оскивъл. Тасия така и не успяваше да открие никаква следа от него. ЕА беше за нея не само безкрайно ценна „машинка“, но и приятел, който кланът Тамблин беше притежавал от много години. Тасия продължаваше да се надява, че компито ще намери начин да се върне в щаба на ЗВС дори ако му се наложи да избере дълги, обиколни пътища.

Макар че това ни най-малко не облекчаваше самотата й, Тасия предпочете да прекара седмицата на борда на кораба си — наблюдаваше въздушни демонстрации и играеше на различни игри. Беше средна на ръст и изключително силна, без да й личи. Благодарение на тренировките с Роб беше станала много добра на пинг-понг — толкова добра, че повечето членове на екипажа й отказваха да играят с нея. Нямаше търпение ремонтът да приключи, та отново да тръгне срещу врага.

Неочаквано получи съобщение да се яви на флагманския кораб на квадрант седем и полетя към Юпитер, за да се срещне с адмирал Шейла Уилис. В совалката приведе в ред униформата си и завърза на кок под шапката дългата си до раменете светлокестенява коса, както изискваше уставът.

Изненада се, че в каютата на адмирала е и тъмнокосият командващ на ЗВС генерал Кърт Ланиан — седеше в креслото за посетители. Тасия отдаде чест.

Беше виждала мургавия генерал на тактическото съвещание преди нападението на Оскивъл, на което Роб предложи да направи опит да се свърже с дрогите.

— Командир Тамблин, вашата образцова служба не убягна от вниманието ни — започна генералът. — Вашето решение за създаване на спасителни изкуствени салове на Буунов брод спаси хиляди колонисти. След като прегледах бордовия ви дневник, стигнах до заключението, че представянето ви по време на сражението на Оскивъл е изключително. Освен това наскоро предоставихте жизненоважна информация от Ансиър относно фероуите и техния сблъсък с хидрогите.

— Да, сър.

Тасия не знаеше какво би искал да чуе. Сърцето й блъскаше. Дали не й предстоеше ново повишение? В битката на Оскивъл загинаха много офицери и ЗВС трябваше да попълни местата им…

Адмирал Уилис сплете пръсти. Беше слаба, най-обикновена наглед и често използваше тъпи баналности, но въпреки това имаше остър като бръснач ум.

— Командир Тамблин, бихте ли проявили интерес вашият кораб да занесе един малък гадничък подарък на дрогите? Крал Питър най-после отпусна каишката и ни разрешава да действаме без ограничения.

— Що за гадничък подарък, госпожо?

Застаряващата жена се усмихна.

— Би ли ви се понравило да ги задавите с един кликиски факел и по този начин да пратите по дяволите цяла една тяхна планетка?

Отговорът на Тасия последва мигновено:

— Адмирале, генерале, ще се радвам на всяка възможност за реванш. Всеки от нас има свои лични причини да им има зъб.

Ланиан се засмя.

— Харесва ми начинът ви на мислене, командващ Тамблин. И на изразяване.

После й връчи документи и карти, на които беше посочено местоположението на избраната за кликиския факел цел — някакъв забутан газов гигант, казвал се Пторо.

Тасия едва успя да преглътне изненадата си. Скитническият клан Тайлар беше експлоатирал огромна небесна мина на Пторо, но след ултиматума на хидрогите съоръжението беше изтеглено. Доколкото й беше известно, от години никой не се беше приближавал до мразовитата Пторо.