Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Росия потупа тъничката златиста кора на фиданката.

— О, на хидрогите това няма да им хареса.

— Но не могат да измислят нищо, за да ни спрат.

Тасия се заслуша в подготвителните дейности — подвикваните потвърждения, предадените проверки и препроверки. Един след друг излитаха разузнавателни кораби, оглеждаха металносивите облаци в най-горните атмосферни слоеве и се оттегляха в безопасна орбита. Екзометеролозите отчитаха силата и посоката на вятъра и температурните слоеве, които очертаваха вътрешната топография на газовия гигант.

Както обикновено при акции срещу дрогите, Тасия се замисли за понесените досега в тази натрапена война загуби. Гибелта на брат й на Синята небесна мина беше първият импулс да постъпи на служба в Земните въоръжени сили. Беше се сражавала с проклетите извънземни сред облаците на Юпитер, след като техният посланик бе предал ултиматума на хидрогите и беше убил стария крал Фредерик. Беше и на Оскивъл, където най-могъщата бойна сила на ЗВС беше разгромена от хидрогите. Загуби и Роб.

Като взривеше Пторо, тя щеше да даде заслужен урок на хидрогите. Приведе се напред.

— Шиз, ще е страхотен взрив!

— Надявам се някой да се е сетил да донесе бонбонки — обади се навигатор Ели Рамирес.

Оръжейникът Ануар Зизу се приближи и огледа тактическите екрани.

— Прекалено самоуверени са. Ако бях хидрог, никога нямаше да позволя на кораб на ЗВС да се приближи толкова.

— Ако беше хидрог, сержант, щях да те изритам от мостика.

Тасия се облегна в стола и се опита да усмири непослушните пеперуди, които пърхаха в стомаха й.

— Стига приказки. Изстреляйте торпедата. Няма смисъл да позволим на врага да си стегне куфарите.

От модифицираните оръжейни отвърстия на мантата излетяха сребристи цилиндри, преработени в съответствие с намерените на Корибус кликиски чертежи.

„Започва се“.

На сензорните екрани се видя как подобните на торпеда генератори проникват сред облаците.

— Кажи на Ярод инженерите на разузнавателния кораб да са готови. Щом генераторите застанат на позиция, да запратят неутронната звезда, Росия предаде информацията по дървесната мрежа.

Ели Рамирес се мръщеше пред навигаторските екрани.

— Очаквах дрогите вече да се нахвърлили отгоре ни.

— Оплакваш ли се? — Тасия се беше втренчила в екраните с непреклонна решителност. — След минута ще имат доста други грижи, вместо да се втурнат да ни преследват.

Пторо изглеждаше съвсем безобидна и скучна. Прииска й се това да е Оскивъл, та хидрогите да си получат заслуженото за направеното срещу ЗВС там. Усети познатата празнота, щом се сети за Роб й всички останали загинали. По дяволите, мъчно й беше дори за противния Патрик Фицпатрик III. Винаги й се беше искало това гадно копеле да изяде един як пердах… но от нея, не от дрогите.

— Опорните точки на позиция, командир Тамблин — докладва Зизу.

— Отворете люка. Да им изпратим подаръчето.

Росия предаде нареждането чрез фиданката. Беше притворил очи, сякаш не искаше да наблюдава случващото се. Всички на мостика на мантата стихнаха в очакване. Останалите ескортни кораби изпращаха запитвания, но Тасия не им отговаряше. Не още.

Зеленият жрец я погледна.

— Готово. Ярод съобщава, че дупката е отворена и неутронната звезда е тръгнала.

Тасия се усмихна свирепо.

— Ще ги изпържим тия мръсници. Загледа се в огромната сива планета. Засега промяна нямаше. След като обаче неутронната звезда пристигнеше, в дълбините щяха да избухнат фузионни пожари и първата взривна вълна щеше да прекоси атмосферните пластове по-бързо от мълния.

— Изпепели ги! — изсъска Тасия.

Никога не му омръзваше да дава израз на негодуванието си. След като раните, които бе получил при нападението на хидрогите, заздравяха, Патрик Фицпатрик непрекъснато повтаряше: „Проклети чергари!“ Поне по десетина пъти на ден.

Изправен насред просторното отекващо помещение, което работниците на Дел Келъм използваха за склад, Бил Стана се обади съчувствено:

— Ами да. Аз подписах да се бия с хидрогите. Не знаех, че ще си губя времето в плен на няк’ви космически кокошкари.

Обучаващите го сержанти не бяха открили никакви специални дарби, никакви изключителни умения в иначе беззаветно предания на ЗВС Стана. Беше досаден мърморко, който правеше всичко, което му наредят, и винаги беше готов да се бие.

— Няма да им работя повече.

Фицпатрик седеше заинатен на твърдия каменен под и решеше назад червеникаво-русолявата си коса — винаги държеше да е сресан, при всякакви обстоятелства.