Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти

Ческа направи кисела физиономия.

— Е, значи са я закъсали. — Погледна решително бившата говорителка. — Голямата гъска открадна наш товар, уби наши хора, след което се направи, че не се е случило нищо. Имаме нещо, от което се нуждаят, а изглежда, те смятат, че войната им дава право да го вземат, когато им скимне.

— Ханзата е могъщ неприятел — клановете могат ли да си позволят да я предизвикат?

— Не можем да се преструваме, че не забелязваме пиратските им актове.

— Голямата гъска от години се отнася презрително към нас. Това не е нещо ново, като изключим степента на насилието. Не забравяй, че каквото и да предприемеш, то ще има огромна ответна реакция.

— Някои буйни вождове на кланове може да побеснеят и да го забравят. Може да спечелят мнозинство. Аз само говоря от тяхно име — не съм в състояние да ги спра.

— По-лошото е, че повечето са мъже и следователно изпитват постоянна необходимост да се само доказват.

Ческа дълго не каза нищо.

— Ако направят очевидния избор, последиците ще са ужасни.

— Винаги има последици. Ти си лидерът на клановете. Твоето задължение е да ги накараш да вземат най-мъдрото и най-доброто решение и да го спазват солидарно, независимо какво е то. Помни, че сме скитници.

— Да — съгласи се Ческа. — Не бива да забравяме кои сме.

Воят на сирените отекваше оглушително сред непоносимо плътната атмосфера в града-сфера на хидрогите под облаците на Пторо. ДД не знаеше накъде да побегне.

Препускащите като потоци живак тълпи дълбинни извънземни проблясваха, докато се придвижваха сред хаотичните конструкции, от които се състоеше метрополията им. Геометричните сгради се усукваха и променяха като осеяни със скъпоценни камъни триизмерни мозайки, струпваха се в подготовка за мащабна евакуация. Цветовете заискриха още по-ярко.

Компито не проумяваше нищо от онова, което правеха извънземните, но все пак беше очевидно, че са объркани. Каква беше причината за тревогата им? Черните кликиски роботи — които бяха за ДД малко по-разбираеми, но все пак си оставаха чудовища — също търчаха припряно насам-натам. Най-накрая успя да спре един от тях и помоли:

— Кажи ми какво става.

Роботът завъртя ъгловатата си глава и се вторачи в компито с блесналите си оптически сензори.

— Земните военни пристигнаха на Пторо. В момента разузнавачите в горните слоеве ги следят. Вече са разгърнали подготвителната апаратура за: факела, конструиран от моите проклети прародители. Някои от хидрогите ще предприемат защитни действия, докато градовете-сфери се евакуират от този свят през транскоридорите. Ние, роботите, също незабавно отлитаме.

От воя на алармените сирени металните и полимерни компоненти в тялото на ДД се тресяха.

— Ами аз? И аз ли трябва да се евакуирам?

— Сирикс има грижата за теб. Ние сме заети. Не ни се бъркай.

И роботът се отдалечи в плътната атмосфера, и изчезна през една сегментирана кристална стена. Фасетките отново застанаха на местата си, сякаш не беше тук допреди миг.

ДД вдигна поглед към осеяните с куполи като мехури небеса и забеляза десетки бойни кълба да се издигат над града-сфера. Бойните кораби с диамантени корпуси се носеха нагоре като изстреляни към облаците гюлета.

Безстрашните военнослужещи на ЗВС много скоро щяха да се сблъскат със съкрушителна сила.

Когато възпламениха първия кликиски факел, господарите му Маргарет и Луис Коликос нямаха намерение да сторят никому зло и дори не подозираха за съществуването на хидрогите. Този път обаче ЗВС взривяваше кликиския факел като открит военен акт. Дипломатите и висшите офицери на Ханзата многократно се бяха мъчили да предложат мирни преговори, но хидрогите пренебрегваха всеки опит за това. Втечнените кристални създания възприемаха човеците като интересни обекти за своите необичайни експерименти, без да подозират, че имат насреща си мощен противник.

За ДД най-важното в момента беше да си проправи път до атмосферните кабини, в които бяха затворени Роб Бриндъл и останалите човешки пленници. В суматохата на извънредното положение никой не обръщаше внимание и не възпрепятстваше придвижването на дребното компи. Всички хидроги и кликиски роботи бяха прекалено ангажирани с припряната си евакуация.

Щом влезе в кабинката, измъчените затворници се размърдаха.

— ДД! — възкликна Бриндъл. — Кажи ми, че носиш добри новини!

— За съжаление не е така. Имате ли представа за суматохата в града-сфера на хидрогите?