Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Какво? Какво съм направил?

— Нищо страшно.

Даниъл облекчено си пое дъх, сякаш не му достигаше въздух. Луничките по бузите допълнително подсилваха тъповатия му изглед, овчите му очички примигваха глупаво. Базил едва се сдържаше да не го удуши.

— И как изобщо ми хрумна идеята, че си подходящ кандидат за принц? Инвестирахме толкова много в теб, обучавахме те, подготвяхме те. Но ти се оказа напълно безполезен. — Базил махна с ръка към безпорядъка в стаята. — Кога за последно си подреждал?

— ОХ подрежда — рече Даниъл.

— И кога е подреждал последния път?

— Тази сутрин.

— Това не е поведение на истински принц. Ти да не си инвалид, неспособен и на най-нищожни движения? Трябва да се грижиш за външния си вид. Погледни се само. Надебелял си. Дрехите ти са омачкани. На лицето ти няма и капчица самоуважение. Как да те показвам пред хората?

— Правя каквото се иска от мен — отвърна намусено принцът.

В стаята беше и учителското компи и Базил насочи гнева си към него.

— Защо позволяваш да не учи? Докъде стигнахте по история на Ханзата, Хартата и основи на държавното управление?

— Той има известен напредък, господин председателю. Паметта ми е добре заредена със спомени, натрупани през годините на съществуването ми. Предполагам, че мога да съм подходящ преподавател по история. Но засега резултатите от изпитите остават незадоволителни. Дори най-интересните истории, изглежда, не му правят никакво впечатление.

— В такъв случай ще държа и теб отговорен. — Базил закрачи из стаята, като внимаваше да не настъпи нещо, от което да се изцапа. — Прегледах записките ти, Даниъл. Изглежда, често отказваш да си пишеш домашните. Видях и лошите резултати от тестовете. Имаш ли представа каква отговорност ще трябва да носиш един ден?

— Разбира се — отвърна наперено Даниъл. — Нали ще съм крал.

— Ако не се стегнеш, ще те изгоним и ще намерим някой друг. Досега не бях виждал такова жалко подобие на принц. Нямаш нито обноски, нито чар. Да не говорим за интелигентност или амбиция. И със сигурност не си придобил дори основни хигиенни навици. От теб се очаква да можеш да заемеш мястото на крал Питър в мига, в който Ханзата сметне това за целесъобразно. Моля се обаче това да не се случи в обозримото бъдеще — заради доброто на цялото човечество. — Той млъкна, обърна се и насочи пръст към компито. — ОХ, давам ти преки и стриктни нареждания. Ще поставиш принца на строга диета. Искам в най-кратък срок всички тези тлъстини да бъдат стопени. Малко храна и много упражнения. Напиши му програма и се погрижи да я изпълнява. Никакво разточителство, никакви сладкиши. — Базил замахна и помете от бюрото моделите на летателни апарати и играчките. — Край на тези тъпи развлечения. Това не е занимание за един бъдещ крал!

Гневният тон на Базил като че ли оказа влияние. Даниъл се изпъна и лицето му пребледня.

— Но аз… аз не мога да направя всичко това.

— Ще се наложи — ако не искаш да те сменим. Взехме те от улицата и те направихме принц. Да не мислиш, че не можем да поправим собствените си грешки? И други ще се справят, дори по-добре от теб.

Едва когато забеляза, че е постигнал нужния ефект, Базил напусна стаята. Беше доволен. Може би нещата най-сетне щяха да започнат да се оправят.

Земните въоръжени сили нямаха търпение да предприемат конкретни действия и Тасия бе доволна от това. С петимата й колеги я откараха във военните корабостроителници в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Докато се приближаваха, Тасия можа да разгледа новосъздадения флот разбивачи — всеки бе достатъчно тежък, за да може (теоретично) да разруши хидрогско бойно кълбо. Последната серия разбивачи трябваше да бъде завършена на следващия ден.

Тя се облегна на твърдата седалка. В ЗВС беше принцип постоянно да се напомня на персонала, че удобството е излишен лукс.

— Ние ще сме само зрители и нищо повече — каза Хектор О’Бар, един от колегите й. — Задачата е съвсем проста. Бойните компита ще свършат всичко сами.

Том Кристенсен се изсмя.

— Генерал Ланиан има нужда от задници, които да топлят седалките. Инак току-виж някой се сетил, че и той, и останалите адмирали също са излишни.

— Чух, че ни наричат „куфари“ — рече Тасия. — Стар флотски термин за човек, който не върши никаква работа.

— Страхотно — промърмори Хектор. — Щом ще ни пращат на самоубийствена мисия, могат поне да се държат любезно.

— Защо пък да е самоубийствена? — попита напрегнато кръглоликият Кристенсен.