Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Здесь есть возможность читать онлайн «Кевин Андерсън - Разпръснати слънца» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Разпръснати слънца: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Разпръснати слънца»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Войната между хидрогите и фероуите продължава, превръщайки слънца в потъмнели обвивки — включително и едно от прочутите Седем слънца на Илдирийската империя. Вместо да се защитават, илдирийците се замесват в кървава гражданска война, а множеството фракции на човешката цивилизация са разделени и враждуват. Ще успеят ли човечеството и илдирийците да надмогнат вътрешните си вражди и да се изправят срещу смъртоносния нов враг, който се готви да ги унищожи?

Разпръснати слънца — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Разпръснати слънца», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не виждам за какво намеквате, командир Тамблин. Постарали сме се всички системи да функционират правилно.

— На теория — рече Тасия.

— Аз вярвам напълно в нашите теории.

— Какво пък, ще ги проверим и ще ви съобщим резултатите — отвърна Тасия с измъчена усмивка. — От години с нетърпение чакам да избивам хидроги. Готова съм да започна.

57.

Брансън Робъртс

След като спаси Орли Ковиц и стария Хъф Стайнман, БиБоб отдалечи „Сляпа вяра“ с максимална скорост от Корибус. Адреналинът бушуваше в кръвта му като висока доза екти в илдирийски космически двигател. Той не можеше да забрави разрушенията, на които бе станал свидетел. Една процъфтяваща човешка колония бе пометена от лицето на планетата, изпепелена, унищожена.

Кликиски роботи? Бойни компита? Кораби на Земните въоръжени сили?

Двамата оцелели се възползваха от удобствата на „Сляпа вяра“, за да се изкъпят и освежат. Въпреки че БиБоб разполагаше с ограничен избор храна — всъщност всичко им се струваше вкусно след еднообразното меню на планетата — и им даде свои дрехи, те все още бяха потиснати и обезверени, най-вече Орли. Очите й бяха тъжни и пълни със сълзи.

— Не се измъчвай, госпожичке. — БиБоб я потупа по рамото. — Ще намерим някой да се погрижи за теб.

— Мога и сама да се грижа за себе си, стига да ми дадат възможност — тросна се тя, но гласът й бе унил. — Тези роботи обаче бяха безпощадни. Ако знаеха, че се крия сред скалите, щяха и мен да намерят.

— Ще те върна на Земята. Земните въоръжени сили трябва да научат какво е станало. Ами ако роботите нападнат и други колонии?

— Сигурно ще го направят — промърмори отчаяно Орли.

— Знаеш ли, имам добри връзки в Земните сили и ще те свържа с нужните хора. Те ще те изслушат. — Снимките, които беше направил на Корибус, също щяха да свършат работа дори ако ставаше въпрос за твърдоглавия генерал Ланиан.

При максимална скорост двигателите на „Сляпа вяра“ буквално поглъщаха резервите от екти, но на Би Боб не му беше до пестене. Точно сега от съществено значение беше времето. Трябваше на всяка цена да предупреди Земята за кликиските роботи и бойните компита.

Стайнман се излегна на една койка и захърка. Орли задряма в креслото на втория пилот, но се събуди веднага щом започнаха да я мъчат кошмарите, и реши да се развлече, като посвири на синтезатора. БиБоб й бе заредил акумулатора, а композирането й действаше успокояващо и я връщаше в спомените за по-щастливи времена…

По едно време Стайнман се появи в каютата — търкаше сънено очи, — погледна я за миг, после погледна БиБоб. Осиротялото момиче седеше със затворени очи, заслушано в нежните тонове. Двамата мъже се усмихнаха. Сърцето на БиБоб се свиваше при мисълта за това, което е преживяла Орли, но той виждаше, че в нея се таи сила. Искаше дай помогне с каквото може.

„Сляпа вяра“ приближаваше Земята на пълна скорост. БиБоб възнамеряваше да иде право на върха и да предаде спешното съобщение на някой, който да завърти необходимите колела. Ако не друго, Ланиан поне му дължеше услуга.

Преди осем години генералът го бе вербувал за пилот на „Вяра“ чрез шантаж. Макар че БиБоб се съгласи доброволно да постъпи в Земните въоръжени сили, го изпратиха на опасна мисия — да прогони хидрогите от газовите гиганти. След поредица измъквания на косъм той най-сетне реши, че му стига. Дори смяташе, че Земните въоръжени сили са го използвали като опитно зайче, пуснато да припка из минното поле, за да разчисти проход.

Но клането на Корибус без съмнение беше по-важно от всичко друго и сега не бе моментът да обсъжда противоречията си с армията. Ланиан сигурно щеше да подскочи до тавана, когато научеше какво се е случило.

Въпреки че последните години бе живял на практика в нелегалност, БиБоб все още знаеше как да се добере до върховете на командването. „Сляпа вяра“ беше със сменени серийни номера и променена конфигурация на корпуса, но вероятно все още се водеше в списъците на ЗВС като разузнавателен съд.

Орли спря да свири, погледна БиБоб, после и жълтото слънце на екрана.

— Синята точка е Земята. — Той посочи. — Била ли си на Земята?

— Там съм родена. Но баща ми ме е отвел на Дремен още като съвсем малка. Не помня много.

— Аз пък я напуснах нарочно — рече Стайнман. — Прекалено е населена.

БиБоб нанесе лека корекция в курса и щом навлязоха в обхвата на лунната база, излъчи първия сигнал.

— Спешно съобщение за генерал Кърт Ланиан. Предавам от борда на „Сляпа вяра“, бивш разузнавателен кораб на Земните въоръжени сили. Нося информация от жизненоважно значение — колонията Корибус е унищожена. Имам снимки от района на бедствието и информация от мястото, карам и двама оцелели след атаката. Засега се чувстват добре, но не е изключено да се нуждаят от медицински грижи. — БиБоб се изчерви, забелязал, че Орли го стрелка с изненадан поглед, и добави тихо: — Казах го, за да ги накарам да се размърдат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Разпръснати слънца»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Разпръснати слънца» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Шъруд Андерсън - Уайнсбърг, Охайо
Шъруд Андерсън
libcat.ru: книга без обложки
Шъруд Андерсън
Пол Андерсън - Операция „Хаос“
Пол Андерсън
Кевин Андерсън - Метален рояк
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Пепел от светове
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Време на огън и мрак
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Буреносни хоризонти
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Гневът на хидрогите
Кевин Андерсън
Кевин Андерсън - Скритата империя
Кевин Андерсън
Джеф Абот - 9-те слънца
Джеф Абот
Отзывы о книге «Разпръснати слънца»

Обсуждение, отзывы о книге «Разпръснати слънца» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.