Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Заместникът му замига с големите си очи.

— Да разбирам ли, че кралица Естара е бременна?

— Да, за съжаление. — Базил се обърна към Пелидор. — Тя знае ли за тези изследвания?

— Не, сър. Все още вярва, че тайната й е запазена.

— Колко е напреднала бременността? Късно ли е да се вземат мерки, преди да научат и други?

— В четвъртия месец е.

— Защо не ми е казала? — кипна Базил.

Гласът на Каин бе вбесяващо мек и спокоен.

— Простете объркването ми, господин председателю, но какъв е проблемът по-точно? Ако Питър и Естара ще имат дете, това е знак на надежда, повод за празненство.

— Ядосан съм заради липсата на желание да ни сътрудничат. И не само те. Защо всички винаги трябва да усложняват нещата? Питър го е направил нарочно, с цел да ми се подиграе. О, вече зная защо напоследък кралицата се държи странно и защо пропуска редовните медицински изследвания. Хм, скоро ще трябва да я изолираме.

Контрацептивните мерки бяха просто и сигурно средство… но за съжаление се случваха и провали. Базил беше наложил строг режим на кралската двойка и се надяваше, че го изпълняват. Може и да го бяха правили. Но дори при невинна грешка би трябвало да го информират незабавно. Ако играеха в един и същи отбор, ако интересите на Ханзата им бяха близки, Питър и Естара не биха направили подобно нещо, не биха се поколебали да сведат проблема до знанието му. Вместо това се бяха държали егоистично и късогледо и бяха укрили от него важна информация. А в тези объркани дни само председателят имаше правилен поглед върху развитието на събитията. Той отново стисна юмруци.

Докато се питаше какво да направи, неволно съжали, че Сарейн не е тук. Повече от месец, откакто бе заминала за Терок. Липсваше му, по дяволите. И то не само заради плътското влечение. Председателят на Ханзата можеше да си поръча компаньонка в леглото, когато поиска, но със Сарейн се чувстваше някак уютно. Двамата се разбираха прекрасно — тя никога не би му скроила подобен номер. Бяха правили любов стотици, може би хиляди пъти, но Сарейн изобщо не забременя.

Всъщност, като се замисли за това, той си спомни няколко случая, при които тя се бе държала доста странно. Внезапни промени в настроението, които го бяха карали да се чуди дали нещо не е наред… а може би просто бе имала други тревоги. На ако бе носила негово дете…

Сви рамене. Дори да беше така, тя очевидно се бе справила с нужния такт, бе доказала, че е способна да взема решения. И все пак мисълта, че някой, когото има за толкова близък, може да запази подобно нещо в тайна от него, го безпокоеше. Все едно да имаш съюзници, които да говорят едно, а да правят съвсем противоположното.

— Точно сега не бива да го допускаме — каза той. — Трябва да има средство, предизвикващо аборт, което да не може да се засече от апаратурата за анализ на храните. Ще премахнем зародиша, преди да е станало твърде късно. Кралицата ще реши, че е станало по естествени причини. — Той размърда неспокойно челюсти. — Но въпреки това крал Питър трябва да бъде наказан за нарушаване на субординацията. Напоследък взе да става прекалено самостоятелен…

Председателят млъкна, защото усети, че повишава глас. Лицето му беше зачервено. Сплете пръсти и ги стисна, кокалчетата му побеляха. Трябваше час по-скоро да овладее положението. Твърде много неща се измъкваха от пръстите му.

— Давате ли си сметка, господин председателю — заговори Каин, — че напоследък някои от така наречените от вас „трудни решения“ преминават границите на разумното?

Базил го изгледа презрително. Ето една възможност да изпусне парата.

— Знаеш ли, Елдред, подготвях те за свой заместник, но подобни коментари ме карат да си мисля, че все още не разбираш напълно отговорността, която ще легне на плещите ти.

Каин се отдръпна като ужилен.

— Съжалявам, господин председателю.

Базил отново направи усилие да се овладее. Кафето му беше изстинало и гадно и той го отмести настрани.

— И двамата сте свободни. Ще обсъдим тези въпроси по-късно. Засега… — думите се гонеха из главата му и той се опита да ги подреди, — засега ще се придържаме към основния план. Крал Питър ще е послушен само докато е сигурен, че няма заместник. Така че смятам да ида и да си поговоря с принц Даниъл. Добре ще е да му покажа от кого трябва да се страхува.

Председателят сам остана изненадан от силата на заплахата в гласа си.

— Стани!

Възпълничкият Даниъл скочи от леглото. Дрехите му бяха смачкани, ризата му беше покрита с лекета, а ръкавите… май си беше бърсал сополите с ръкав.