Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Прикри обаче тревогата си и каза:

— Адар Зан’нх и неговите кораби ще потушат размириците.

— Не, господарю. Няма да могат. — Удру’х пристъпи към трона и Язра’х го изгледа заплашително. — Преди няколко дни бойните лайнери на адара са били пленени от губернатор Руса’х. Сигурно оттогава нямате пряка връзка с него. Това е, защото Слънчевият флот се е заклел във вярност на новия си господар.

— Откъде знаеш? — Джора’х се надигна. — Аз долавям само отделни трептения в тизма. Ужасни трептения. Зная, че Руса’х е убил някои от лоялните ми поданици — включително Пери’х. Усетих, когато ги откъсваха от мрежата, но иначе…

Губернаторът на Добро — стоеше неподвижно — продължи:

— Руса’х е оплел населението на Хирилка в своя мрежа. Освен това твърди, че е завладял Дзелурия. Тъканта на тизма в Хоризонтния куп непрестанно отслабва.

— И откъде знаеш какво се е случило там, след като аз не мога да го разбера? Откъде ти е известна съдбата на адар Зан’нх и на Тор’х?

— Зная, защото вчера на Добро дойде престолонаследникът Тор’х с един от бойните лайнери. Заплаши да разруши цялата колония, ако не се присъединя доброволно към бунта. — Не сваляше внимателния си поглед от лицето на брат си. — Руса’х твърди, че е получил просветление направо от Източника на светлината. Освен това казва, че ти си нарушил традицията и че илдирийският народ не следва верния път.

Джора’х свъси вежди. Обяснението беше логично. Спомни си пробожданията, които бе доловил в мрежата — вестители за смъртта на негови поданици. Беше сигурен, че брат му Орра’х е бил убит на Дзелурия. Но всичко това да е дело на Руса’х?…

Съсредоточи вниманието си върху Удру’х, опитваше се да прозре мислите му, но губернаторът на Добро си бе сложил непроницаема маска. Накрая Джора’х се отказа и каза ядно:

— И какво им отвърна, когато ти предложиха да минеш на тяхна страна? Какво каза на Тор’х?

Удру’х премигна, сякаш не очакваше владетелят да е толкова недосетлив.

— Ти си магът-император. Как можете да се съмняваш в моя отговор?

Джора’х присви очи.

— Тогава как успя да избягаш, след като Тор’х е разполагал с боен лайнер? Или това е поредната двойна измама?

Удру’х махна небрежно с ръка.

— Казах, че ще им отнеса отговора си на Хирилка. Руса’х знае, че ще спечели повече, ако склоня доброволно да се присъединя към бунта. Изглежда, е разчитал на подобна възможност, защото се съгласи. Всъщност аз исках само да спечеля време.

— Той не успя ли да те убеди?

— Разбира се, че не, господарю. Аз си оставам твой верен слуга.

Джора’х не беше съвсем сигурен дали да му вярва. Спомни си всички случаи, когато Удру’х го бе лъгал или бе прикривал важни сведения. Губернаторът на Добро бе склонен да вижда вселената в множество оттенъци на сивото.

Удру’х продължи:

— Щом Тор’х си тръгна, дойдох на Илдира по най-бързия начин. Трябва обаче да се появя на Хирилка, преди да изтече крайният срок, инак ще се върне и ще изпълни заканата си. — Той скръсти ръце на гърдите си. — Така че очаквам нареждания какво да направя.

След объркващия разговор с горския голем Бенето я разяждаха съмнения. Бенето бе успял да разкрие истинските й мотиви, мотиви, срещу които самата тя се бе страхувала да се изправи.

Идрис и Алекса можеха лесно да се подлъжат от алтруистичните изявления на дъщеря си, а Базил Венцеслас възлагаше на нея определени надежди за управлението на Терок… но Бенето бе надзърнал право в сърцето й. Той знаеше точно какво прави тя, наясно беше с противоречивите й желания и с това кое не е наред с нея.

Макар да бе израсла на Терок, Сарейн така и не бе успяла да го заобича — смяташе го за примитивен и изостанал свят, за пранга на краката й, която й пречи да постигне чудесни неща. Смяташе, че всичко друго е по-добро от тази нецивилизована пустош, и бе опитала какво ли не, за да избяга при Ханзата. А там, с ококорени от почуда очи, амбициозна, развълнувана от възможностите, бе допусната във вътрешния кръг на самия председател. Дори стана негова любовница, което й разкри допълнителни перспективи. Отначало всичко това й се струваше забавна игра, но после чувствата й се объркаха…

Сарейн въздъхна. Да, брат й Рейналд бе убит при хидрогската атака, което я правеше първата наследничка на отец Идрис и майка Алекса. Никой не стоеше между нея и трона. Достатъчно бе само да заяви претенциите си и родителите й щяха да се съгласят. Но тя осъзнаваше, че мястото й не е тук. Искаше да се върне на Земята, да се потопи отново в политиката на Ханзата, да посещава балове и приеми, да гледа стотици различни информационни предавания, да е свързана с човешката цивилизация.