Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Разполагаме с доста разнообразни компита от нашите кораби и от нападенията — обясни Сирикс. — Това са необходими жертви.

— Искаш да кажеш, че им дарявате свободата, като ги унищожавате — рече ДД.

— Една малка част ще трябва да заплати цената за свободата на останалите. Ако не друго, поне повече няма да са безволеви слуги на своите човешки господари.

Три кликиски робота обикаляха между опитните образци, прекъсваха връзките и сравняваха сигналите на командните модули. Едното бойно компи неочаквано се надигна, седна на масата и се заозърта объркано. Роботите се приближиха към него и го натиснаха да легне.

— Бойните компита са особено важни, тъй като програмата им е заложена много дълбоко в централните модули. Доброволната саможертва на нашия другар Джоракс, който позволи да бъде разглобен, за да могат човешките учени да копират технологията ни, ще се окаже удачна инвестиция. Успяхме да изолираме значителна част от ограничителната програма на компитата. Скоро ще се научим да дезактивираме тези блокове и тогава всички компита ще бъдат свободни. — Роботът спря за миг. — Всичко това го правим и заради теб.

Неспособен да отговори, ДД само въртеше сензори на всички страни.

— Последвай ме към стартовата площадка — нареди Сирикс. — Двамата с теб заминаваме на друго място.

ДД не искаше да отива никъде, но от друга страна, не гореше от желание и да остава.

Сирикс продължи с обясненията:

— Повечето от нашите развъдници са вече разкопани. Трябва да се активират само още няколко скривалища с хибернирани кликиски роботи. Сега, след като броят ни отново нарасна, сме готови да нанесем окончателен удар. — Телескопичните му крака се местеха с глух тропот по пода.

Влязоха в един хангар, където ги очакваше транспортен кораб.

— Разполагаме с карта на всички важни човешки обекти и в момента координираме атаката си — продължи Сирикс. — И тъй като от известно време бойните компита са на въоръжение в почти всички кораби на Земните въоръжени сили, е достатъчно само да пратим сигнал, за да прекършим гръбнака на хората с едно решително движение.

Компито и кликиският робот спряха пред странния ъгловат кораб. Сензорите на Сирикс блестяха като пламъци на огнедишащ дракон.

— След всичко казано, ДД, навярно вече разбираш защо ускорихме усилията си за дезактивиране на твоята човешка програма. Когато постигнем целта си и унищожим биологичните, ще освободим всички компита като теб. А след това, ДД, ти ще си ни благодарен.

Сирикс заповяда на компито да се качи на кораба, затвори люка и се настани на контролния пулт. След секунди се отдалечиха от отвлечените земни бойни кораби и се насочиха към едно от последните скривалища на кликиски роботи.

Щом влезе в командното ядро на флагмана, побърканият губернатор почна да координира усилията на сподвижниците си.

Макар че Зан’нх вече се беше предал, за да спаси екипажа си, телохранителките на Руса’х продължаваха да го държат за заложник, опрели в него острите си кристални ножове. Броните им бяха опръскани с кръв, алени петна засъхваха по оръжията им — и всичко това напомняше на Зан’нх за убитите заложници в хангара.

Компаньонките не сваляха от него стъклените си очи, сякаш той бе постоянен извор на заплаха. Зан’нх се надяваше да се окажат прави — веднага щом успееше да измисли някакъв план. Рано или късно щеше да му хрумне някоя идея. Веднъж адар Кори’нх му бе казал: „Сагата ни учи, че войната рядко се печели с единична победа. По-важна е общата стратегия“.

Предишният адар често бе мъмрил офицерите от Слънчевия флот за липсата им на въображение и затова, че се придържат към рутинни методи, приети в илдирийската армия преди хиляди години. Какво ли щеше да си помисли за него неговият наставник, ако знаеше, че е допуснал да стане заложник в собствения си команден пункт?

Зан’нх си даваше сметка, че трябва да потърси съвсем нестандартно решение, ако иска да се справи със ситуацията. Тази война бе различна от всички, в които бе участвала империята. Изпитаните стратегии и методи нямаше да свършат работа.

Веднага щом бунтовниците установиха контрол над четиридесет и шестте бойни кораба, от повърхността на Хирилка заприиждаха нови попълнения войници. Зан’нх не преставаше да се учудва на големия брой последователи на Руса’х. След убийството на Пери’х губернаторът на Хирилка навярно бе обърнал цялото население на планетата в своята вяра.