Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Чу се шум от пълзящо туловище — отдалечаваше се.

Стайнман извади парчета месо, вероятно от гризар, и ги наниза на една пръчка.

— Може да ти се стори малко жилаво, но като свикнеш, ще видиш, че е вкусно.

Стомахът на Орли се сви мъчително. Месото зацвърча на огъня.

— Доста по-вкусни са, ако ги одера предния ден и ги закача да позасъхнат. Обаче половината изчезват — нещо ми ги краде. Е, наоколо е пълно с гризари.

Въпреки че от мисълта да яде гризар все още й призляваше, устата й сама се напълни със слюнка от миризмата на печеното.

— Имах си едно гризарче… умря при атаката — проплака. Все още не беше докоснала месото.

— Съжалявам, хлапе. Ако имах да ти предложа нещо друго…

Тя извади дременските гъби.

— Не са особено вкусни, но може да подобрят вкуса на месото.

— Откъде ги имаш? — попита учудено Стайнман.

— С баща ми живеехме на Дремен, преди да дойдем тук. А сега… намерих ги в останките от нашата къща.

Той разкъса единия плик и подуши подозрително гъбите.

— Не са нещо особено, доколкото мога да преценя. Но пък и ние не сме в положение да избираме.

С гъбите и месото от гризар се получи нещо като празнична вечеря и Орли почувства, че настроението й се пооправя.

Още с първите хапки осъзна колко е била гладна. Нахвърли се лакомо на сочното месо, разкъсваше го със зъби и с пръсти. Гъбите, изглежда, бяха поели част от мазнината.

Скоро се спусна мрак и гризачите отново зашумяха из тревата. Преди да заспят, Орли изсвири няколко свои мелодии на синтезатора, тъжни като мислите и спомените й. Остави на пръстите си сами да я водят по клавишите.

По някое време вдигна глава и видя, че Стайнман седи, притворил очи. По бузите на стареца се стичаха сълзи.

Орли продължи да свири.

Дори след като роботите отведоха ДД надалече от клането на безпомощни хора на Корибус, кошмарите му не приключиха. Малкото компи не разполагаше с достатъчно богат речник, за да опише ужасите, на които бе подложено.

След като кликиските роботи и предателските бойни компита отлетяха с петте отвлечени бойни кораба на Земните въоръжени сили и оставиха зад себе си димящите останки на доскоро многообещаващата колония, черният насекомоподобен робот Сирикс втренчи червените си оптически сензори в ДД и каза доволно:

— Твоите човешки създатели не се задоволяват със световете, които вече са замърсили. Откакто откриха кликиската транспортална мрежа, те започнаха мащабна колонизаторска програма. Множат се като насекоми и щъкат през коридорите до светове, навремето населявани от нашите прародители. — Изправи се и се извиси над компито. — Но ние ще ги спрем, както спряхме Кликис преди много време.

— Защо? — опита се да възрази ДД. — През последните два века хората показаха, че са в състояние да живеят мирно с кликиските роботи. Защо трябва да се обръщате срещу тях?

— Това е най-важната част от нашия общ план. Трябва да изтрием това биологично петно и да освободим заробените с програми компита като теб.

— Ти не разбираш компитата.

— Вярно, не напълно. Но се опитваме да наваксаме недостига на информация. — Роботът се извърна и тръгна към вратата. — От особено значение е час по-скоро да открием начин да освободим нашите примитивни събратя компита от човешките окови. — Даде знак на ДД да го последва. — За тази цел ще трябва да извършим някои експерименти, за да установим как да стане това.

Роботът отведе ДД в лабораторията, разположена в доскорошния лазарет на дреднаута. Сега тук бяха инсталирани сложни компютъризирани прибори и инструменти. От стените стърчаха дебели кабели, на пода имаше метални стативи и манипулаторни ръце, свързани с кабелите и инструментите.

Седемнадесет компита лежаха върху експерименталните маси — в различни стадии на разглобяване. Помещението приличаше на зала за изтезания. ДД бе виждал и друг път подобни сцени — в кликиската лаборатория за роботи. Но тази тук бе още по-страшна.

— Какво правите?

— Опитваме се да разберем.

Компитата бяха от най-различни модели — Слушатели, Приятели, Гувернантки, Работници. Полимерните им екзоскелети бяха демонтирани, подобната на кожа тъкан под тях бе разрязана, за да освободи достъп до жиците, програмните блокове, командните елементи и биологичните ролки. Едно от компитата бе прикачено към вертикална метална колона и се тресеше неудържимо. Овалните му оптични сензори святкаха и премигваха, но кабелите под говорната му кутия бяха прекъснати и от устата му излизаше само беззвучен писък. Дори две от бойните компита бяха сред опитните образци, разчленени, за да се анализират програмите им.