Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Но Рлинда игнорира мрачния му тон и отвърна жизнерадостно:

— Благодаря за помощта. Ще се видим след няколко минути.

Губернатор Джейн. Пекар и антуражът й от чиновници и помощници се завтекоха първи към мястото, където се приземиха „Любопитство“ и „Вяра“. Рлинда, която излезе първа, вдигна радостно ръце, сякаш ги беше посрещнал духов оркестър. После отвори товарния люк и махна на бежанците от Крена да излизат. Усмихнати мъже и жени заслизаха по рампата, наслаждаваха се на слънцето и на свежия въздух. Едни се тупаха радостно по раменете, други танцуваха, уловени за ръце.

Бяха си цяла тълпа и Рлинда направо се зачуди как корабът е успял да побере толкова много хора. Струваше й се направо невероятно.

До нея застана губернатор Пекар.

— Не можете да оставите всички тези хора тук, капитан Кет. Не разполагаме нито с припаси, нито с жилища, за да ги поемем. Колонията ни и без това едва оцелява…

— Ще направите каквото ви е по силите, губернаторе. — Дейвлин пристъпи до Рлинда и срещна строгия поглед на Пекар. — Това е не само ваш чисто човешки дълг, но и задължение, определено от Ханзейската харта, която е подписана и от вашата колония.

Джейн Пекар бе петдесетинагодишна, но опитите й да изглежда по-млада бяха довели до обратен резултат. Изрусената й коса изглеждаше по-скоро като перука, а прекаленият загар бе явно изкуствен. Очите й бяха сапфиреносини — козметични лещи? — а когато се мръщеше, устата й се превръщаше в грозна резка. Тя с изумление наблюдаваше бликащите от двата кораба бежанци.

БиБоб се приближи откъм „Сляпа вяра“, прегърна Рлинда и я притисна към себе си. Любимият й бивш съпруг изглеждаше поизмършавял, но въпреки това й бе приятно да се опира на рамото му. Тя го прегърна през кръста и едва не го събори.

— Уф, бях изгубил надежда, че някога ще подишам свеж въздух — изпъшка той. — Вонята на кораба скоро щеше да стане нетърпима. Както и следва да се очаква, когато прекарваш изплашени и изпотени хорица. — БиБоб изгледа губернаторката и антуража й. — Наредихте ли да осигурят душ за всички? Аз също бих се поизкъпал.

— Не се и съмнявам. — Рлинда се обърка към Пекар и повиши глас: — Не очакваме от вас да направите чудеса. Като за начало, достатъчно ще е да получим топла храна.

Пекар не сваляше ядосан поглед от колонистите. А те продължаваха да прииждат. Още четирима изтощени мъже и жени се показаха от „Сляпа вяра“.

— Можем да осигурим съвсем примитивни условия за преживяване — измърмори тя. — Ще ви дам един час да се поразтъпчете и освежите. А след това ви искам и тримата в моя кабинет. Трябва да зная кога най-рано можете да откарате тези нещастници на някоя друга планета, която е в състояние да ги поеме.

Рлинда бе започнала с упреци срещу неотзивчивата губернаторка на Релекер и оттогава отношенията им само се влошаваха.

Преди месец двамата с БиБоб бяха пристигнали на бившата планета-курорт — попътна спирка при доставката на тежки съоръжения и миньорски машини за новите колонии на изоставените кликиски светове. И веднага щом чуха призива за помощ на Дейвлин, разтовариха скъпите инструменти, за да освободят място за бежанците.

Преди да отлетят към Крена, сърдитата губернаторка бе поискала да заплатят солидна сума за „непозволено складиране“, но Рлинда категорично отказа. Пекар пък нареди товарът да бъде конфискуван, въпреки че беше безполезен на Релекер. В отговор Рлинда я заплаши да прекрати доставката на припаси за отдалечената колония, докато ней върнат товара. Неприятна и безсмислена разпра.

И ето че сега се намираха в чакалнята пред кабинета на Пекар и очевидно предстоеше нова караница. Дейвлин не беше с тях. Беше обещал, че ще дойде навреме за срещата, но засега нямаше и следа от него. А също и от губернаторката.

— Все се надявах, че ще прояви малко повече разбиране — оплака се Рлинда. — Крена е най-близката колония до Релекер. Хидрогите биха могли да ударят и тук, също както са го направили там. Ако бойните кълба са наблизо, кой може да каже какъв ще е следващият им ход?

— А толкова много колонисти разчитат на нас и на редовните ни снабдителни полети — каза БиБоб. — Спасяването на колонистите от Крена вече ни забави предостатъчно. Трябва незабавно да си получим товара.

— Надявам се да проумее, че поведението й е абсолютно безсмислено. И да ни позволи да продължим.

Сякаш по предварителна уговорка, Дейвлин пристъпи в чакалнята в мига, в който Пекар ги покани в кабинета. По неизвестна причина губернаторката се беше преоблякла. От двете й страни се бяха настанили помощниците й.