Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Сърцето на Джес подскочи. Една напълно безопасна планета за миньорите!

— Съвсем скоро предстои да се срещна с моите водни носачи и заедно ще разпространим новината.

Не това бе имала наум, когато се бе записала в Земните въоръжени сили. Изобщо.

След като брат й Рос загина, Тасия се измъкна незабелязано от ледените мини на Плумас с намерението да участва във войната срещу хидрогите. Проклетите хидроги! Искаше да е във вихъра на събитията, в епицентъра на войната. Изолирана на Марс, заобиколена от досадни кадети, тя се чувстваше безкрайно далеч от въоръжения конфликт.

След като я свалиха от командването на мантата, я пратиха да се занимава с подготовката на клибове. Каква загуба! Адмирал Уилис твърдеше, че това не било понижение, въпреки че новото назначение съвсем недвусмислено целеше да я държи встрани от развоя на събитията, докато Земните въоръжени сили се нахвърляха върху скитниците, сякаш това бе най-важният им проблем.

Сега, изправена върху една червеникава скала, Тасия изпръхтя недоволно в шлема, след като се увери, че е изключила връзката. Навярно Пътеводната звезда на генерал Ланиан бе някоя черна дупка… или цял куп черни дупки, теглещи го в различни посоки — всички от тях неверни! Неподходящ противник, сбъркани приоритети, погрешна война.

Решението да напусне клана бе едно от най-тежките в живота й, но го беше взела, за да може да воюва срещу чудовищните извънземни, които унищожаваха мините на скитниците — включително тази на Рос. Тя не беше като ентусиазираните кадети от Земята, които встъпваха в редовете на Земните въоръжени сили, защото ги смятаха за несъкрушими или някой им бе подхвърлил, че униформата ще им стои добре. За Тасия едничката цел бе да накара хидрогите да съжаляват за действията си.

Скитниците не бяха боязливи — напротив, те обитаваха местенца, където повечето от гражданите на Ханзата биха подмокрили скафандрите си — но свободолюбивата конфедерация от родове не поддържаше организирани военни сили. За да воюва с хидрогите, Тасия трябваше да се запише в ЗВС. Целите им съвпадаха с нейните. Или поне така смяташе тогава.

И макар че служеше всеотдайно, очевидно никой не бе забравил произхода й. Веднага щом скитниците бяха подложени на вероломна атака, Тасия бе изтеглена от предната линия и запокитена в тила, където се занимаваше със симулирани битки, учеше новобранците да скачат от голяма височина и провеждаше с тях тактически занятия. Сега, облечена в обемист и неудобен скафандър, тя сведе поглед към учебния полигон, вдигнат върху червеникавата марсианска повърхност. Беше избрала тази скала, за да може да следи действията на отделенията отвисоко. Беше ги оставила в тесните каньони на Лабиринтус Ноктис, Нощния лабиринт. Войниците трябваше да действат според предварително определения план, като два отбора, готвещи се за спортно състезание.

Застанало до нея, компито ЕА гледаше в същата посока, но тя не можеше да определи дали в момента следи подробностите от изпълнението, или просто имитира поведението на господарката си.

Реактивни самолети профучаха през разредената марсианска атмосфера и стовариха батальон парашутисти — те се хвърляха право през зейналия отвор на хангара. Докато се спускаха, разгънаха огромни прилепоподобни крила, достатъчно широки и плътни, за да създадат нужното съпротивление в разредената среда. Неочакваният десант бе хвърлен в непосредствена близост до целта на учението.

— Изненадващо решение на отряд Кехлибар — подхвърли тя на ЕА.

— Да, при това такова, което вероятно ще им позволи да спечелят днешното сражение — отвърна компито. Фактът, че ЕА прави подобно заключение, я накара да се надява, че мисли за нея.

Тасия се усмихна зад лицевото стъкло.

— Ще ги похваля за изобретателността им. Да се прибягва до неочаквани, дори невъзможни решения е единственият начин Земните въоръжени сили да спечелят войната срещу хидрогите.

Знаеше, че съвсем скоро флотът от разбивачи — тези страховити бронирани бойни кораби за атаки тип „камикадзе“, управлявани от компита — ще е напълно комплектован. Разбивачите трябваше да щурмуват в директна атака бойните кълба на хидрогите и да ги унищожат, едно по едно. Ужасно скъп начин за отбрана, но поне щеше да бъде избегната загубата на човешки ресурси. До момента нито една друга тактика не се бе оказала успешна. Веднага щом приключеха с подготовката на флотилията, щяха да я пратят на бойното поле. Успееха ли да докажат целесъобразността си, новите оръжия щяха да се използват по всички фронтове. Може би ако започнеха да печелят срещу хидрогите, зевесетата щяха да се откажат от позорната война със скитниците…