Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Отрязани един от друг, независимите кланове щяха да са жадни за новини и инструкции от Ческа. Веднага щом се свържеше с някои от главните фамилии, тя смяташе да събере временен съвет и да избере нов център на правителството. Можеше само да се моли над всеки от разузнавачите да бди неговата Пътеводна звезда, за да успеят бързо да разпространят новините. В противен случай се опасяваше, че някои от крайно настроените членове на клановете, които преди бяха настоявали да бъде наложено екти-ембаргото, могат да реагират прибързано и необмислено и да пострадат жестоко.

Преди много време водачите на кланове бяха уговорили и оборудвали резервни пунктове за сбор на скитниците за извънредни случаи. И макар че основният сборен пункт, Рандеву, вече не съществуваше, Ческа се надяваше да посети всички останали. За съжаление само два дена, след като бяха пристигнали на Йон 12, старата Ихи Окая внезапно се почувства зле и това принуди Ческа да внесе промени в плановете си. Въпреки протестите на бившата говорителка Ческа настояваше да остане при нея.

— Това място е точно толкова добро, колкото всяко друго — каза тя. — Разпратих вестоносци, а и без това не разполагаме със свободен кораб. Ще остана с теб да чакаме заедно.

Повечето фамилии от години бяха в постоянна бойна готовност заради хидрогските нашествия — но никой не бе предполагал, че заплахата може да дойда от Ханзата. Благодарение на тази постоянна готовност много от корабите на скитниците се бяха изплъзнали на флота на ЗВС при Рандеву и в момента разнасяха тревожните вести до скритите селища на клановете и до тайните скитнически фабрики. Скитниците бяха по природа независими, обвързани единствено с чувството за вярност и чест и от подлежаща на доста свободно тълкуване правна система. Рандеву бе едно от малкото всепризнати безопасни убежища. В този момент именно липсата на строго определена структура на обществото ги превръщаше в толкова трудна цел за Земните въоръжени сили, но също така създаваше проблеми в организирането на единен фронт.

Всъщност беше минала само седмица. Само една седмица. Ческа знаеше, че ще успее да сплоти хората, и се надяваше, че Голямата гъска е убедена в победата си и възнамерява да разхлаби хватката. Всъщност последното предположение тепърва трябваше да се провери.

Ихи Окая бе предложила да се скрият на Йон 12, тъй като най-малкият й син бе построил новата база. Сякаш беше съвсем скоро, когато ентусиазираният и изобретателен Кото бе представил чертежи и симулации и бе успял да убеди водачите на кланове да помогнат за осъществяването на проекта. Повърхността на Йон 12 се състоеше от обогатен с водород лед, езера от втечнен метан и други въглеводороди с къси вериги, полезни за скитническата промишленост. Малко след това Кото се зае с осъществяването на плана на този замръзнал скален къс в самите покрайнини на малко изследвана система, наречена на името на човек, който бил погълнат от кит.

Погълнат в мрака. След всичко, което се бе случило със скитниците, Ческа си мислеше, че те са в същото положение…

Ентусиазираните строители бяха вдигнали модулни домове и бяха монтирали малък реактор, който да осигурява енергията. Тежки булдозери — приличаха на охранени пингвини — изравняваха терена и оформяха продълговати траншеи. Машини извличаха газове от ледените купчини, пресяваха водородните молекули, които после се използваха при дестилирането на екти, а по-леките елементи съхраняваха за консумация в колонията. Над всеки булдозер се вдигаше облаче дим, което странно напомняше дима от комините на старовремските парни локомотиви. В суперохладената атмосфера изхвърлените овлажнени газове замръзваха мигновено и се сипеха наоколо като плътен сняг. Ракетни установки изстрелваха варели с чист водороден лед право нагоре, към плаващия на дрейф екти-реактор, който щеше да катализира водорода в екти — този скъпоценен алотроп, използван за космическо гориво.

Ихи Окая бе пожелала да види с очите си Йон 12, въпреки че в момента Кото не беше тук, а изследваше останките на хидрогски кораб, открити сред пръстените на Оскивъл. Неговият главен инженер, Пърсъл Уон, временно ръководещ обекта, осигури жилищни помещения за Ческа и бившата говорителка.

Беше изминало повече от десетилетие, откакто старицата бе стъпвала на друга планета, и дори в занижената гравитация на Йон 12 изпитваше затруднения при движение и дишане. Ческа обаче подозираше, че причината за това може да са и скорошните събития…