Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Преустановете преследването! — нареди Стромо. — Ще го пуснем да се измъкне, за да разкаже на останалите какво е станало тук. Рано или късно все ще им дойде акълът. — Думите му обаче прозвучаха фалшиво.

На един от съседните монитори се виждаше Рамирес — водеше войниците все по-навътре в астероида. Стромо можеше да превключва на всяка камера на войниците и разполагаше с голям избор от гледни точки. Беше почти като да е там с тях, дори по-добре, защото не се излагаше на опасност.

Обитателите на купола оказаха съвсем вяла съпротива. Противникът имаше числено превъзходство и по-тежко въоръжение. Добре поне, че скитниците имаха достатъчно здрав разум да го осъзнаят навреме.

Стромо прецени, че пленниците ще са няколкостотин. Как бе възможно такава тълпа да се побере върху един жалък камък? Докато летяха за Ххренни и подготвяха операцията, бе наредил на две от щурмовите манти да извършат преустройство на палубите си. Каютите на войниците бяха превърнати в затворнически килии — достатъчно сигурни, докато откарат пленниците на кликиската планета, заедно с тези от Ураганово депо и Рандеву.

Най-сетне Рамирес съобщи:

— Адмирал Стромо, астероидът е в наши ръце. Готови сме да ви посрещнем тук.

Той се изправи и изопна униформата си.

— Необходимо ли е да нося скафандър?

— Няма нужда, сър. Има достатъчно въздух, само дето е малко студено.

Ала когато влезе вътре, той съжали, че не носи кислородна маска — ако не за друго, поне за да се отърве от миризмата. Въздухът в купола вонеше на прах и метал и на рециклирани торове и химикали. Всъщност вонеше на кенеф. Тези скитници наистина ли използваха човешки изпражнения, за да наторяват растенията си? Какви диваци!

Под повредения купол инженерите от кораба бяха монтирали сглобяем заслон с отопляващи панели. Под заслона бяха скупчени пленниците. Наоколо изглеждаше, сякаш е преминал ураган.

— Кой командва тук? — викна Стромо на войниците и размърда гордо рамене. Обичаше ролята на стратег и завоевател.

— Сигурно си мислите, че сте вие — отвърна един мъж на средна възраст с червеникава коса. На лицето му още се виждаха отпечатъците от наскоро смъкнатата кислородна маска. Малки кръвоизливи в очите подсказваха, че е бил изложен на взривове в затвореното помещение.

Стромо вдигна глава към пробития купол.

— Зная, че съм аз. Питах кой от скитниците е най-старши, за да разговарям с него.

— Аз съм Крим Тайлар. Можете да разговаряте с мен, както и с всеки друг.

— Възнамерявам да проведа евакуация — заяви Стромо. — Ще преместим целия персонал на друга планета, където ще бъдете задържани. Всъщност може да ви се стори като излет, след като напуснете този камък.

— Добре сме си и на астероидите. Или поне бяхме досега.

Стромо го дари с хладна усмивка.

— Вашата изобретателност може да е от полза в изграждането на ново селище на Ханзата. Това ще е малка компенсация, задето толкова дълго отказвахте да изпълнявате дълга си към човечеството. — Той погледна надолу, към смачканите и изтръгнати растения и забеляза пресни зеленчуци: изглеждаха съвсем узрели. Изведнъж осъзна, че му се е дояло нещо такова.

— О, домати!

Но докато се навеждаше, Крим Тайлар настъпи домата и червени пръски оцапаха панталоните на адмирала.

— Не съм ги отгледал за вас.

Стромо замръзна, но успя да сдържи гнева си. Войниците наоколо бяха готови да открият стрелба, стига да им наредеше, но той не желаеше ситуацията да излиза извън контрол, особено когато се намираше в самия епицентър. Вместо това повдигна пренебрежително рамене и каза:

— Вие, скитниците, никога не сте разбирали какво значи да делиш с другите.

След разпръсването на скитническите кланове Ческа трябваше да отведе бившата говорителка на безопасно, скрито място. По съвет на Ихи Окая спря избора си на Йон 12 — надяваше се да остане там в компанията на неголяма група инженери, докато не реши какво ще прави по-нататък.

Само преди седмица Рандеву бе атакувана — разрушена! — от Земните въоръжени сили. Още не се бе уталожила първата вълна на хаос и бъркотия, застигнала едно след друго останалите скитнически селища, и навярно щеше да мине известно време, преди разпилените семейства да могат да се съберат, но като говорителка на клановете, Ческа бе твърдо решена, час по-скоро да възстанови нарушените комуникации. Въпреки царящата суматоха възнамеряваше да организира аварийна комуникационна мрежа и дори вече бе разпратила разузнавачи, за да събират и разнасят информация.