Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Войниците не подложиха заповедта му на никакво съмнение. Макар несъмнено да беше изпаднал в немилост, Тор’х все пак бе син на мага-император.

— Последвайте ни, престолонаследник. За кул Фан’нх ще е чест да ви приеме.

Тор’х и седмината телохранители тръгнаха с бърза крачка, като принудиха ескорта да се съобразява с тях.

Преди да успее да се освободи от оковите на тизма на баща си, Тор’х не знаеше, че илдирийците са като марионетки, контролирани от невидими душевни нишки. Поданиците на мага-император просто не знаеха какво е да проявяват подозрителност към други илдирийци. Глупаци! За тях въставането на дори един сънародник срещу империята бе също толкова немислимо, колкото ако лявата ръка сграбчи нож и прободе дясната.

Тор’х знаеше, че точно такъв неочакван шок е необходим, за да спаси Илдирийската империя от нейната вътрешна слабост. И тъй като вярваше в далновидността на Руса’х и знаеше, че чичо му е предопределен да бъде истински император, бе готов да направи каквото е нужно за своята раса — дори ако това означаваше да се обърне срещу братята си и срещу самия маг-император Джора’х.

Ала въпреки това Тор’х подозираше, че няма да се размине без кръвопролития.

Действията му бяха отлично координирани с действията на Руса’х. Когато, придружен от седмината телохранители, влезе в командното ядро на кул Фан’нх, Тор’х забеляза, че кралската совалка на чичо му вече е приета на борда на флагманския боен лайнер. Изненадите щяха да последват всеки момент.

Изпънал по военному гръб, командирът на манипулата се обърна да посрещне Тор’х при появата му на мостика. Висок и слаб, кулът опря юмрук на сърцето си в знак на приветствие.

— За мен е чест да ви приема на борда на моя боен лайнер.

— Благодаря ви за помощта в този труден момент, кул. — Тор’х пристъпи право към Фан нх и седмината телохранители го последваха. Преди обаче ескортът да успее да влезе, един от тях се обърна и затвори вратата.

Всичко се случи за секунди. Кул Фан’нх се ококори от изненада. Войниците отвън започнаха да тропат по металната врата.

Тор’х се изправи пред командира на манипулата. Тънко кристално острие се подаде от ръкава му, той го стисна и без да се поколебае, вдигна рязко ръка и го заби в гърлото на кул Фан нх.

Все така мълчаливи, верните му телохранители се разпръснаха и извадиха оръжия. Останалите офицери на мостика се развикаха изплашено.

Хирилкийските телохранители се бяха обучавали да убиват бързо и безшумно. Ножовете им святкаха във въздуха и изненаданите офицери падаха. Една жена все пак успя да задейства алармата, преди да й прережат гърлото.

На Тор’х не му се наложи да си цапа повече ръцете с кръв. Отмести с крак още потръпващото тяло на кул Фан’нх и опря ръце на перилата. След минута всички на мостика бяха избити и престолонаследникът Тор’х пое управлението.

Алармите продължаваха да вият и Тор’х сърдито нареди на подчинените си да ги изключат. Останалите членове на екипажа обаче вече бяха известени, че нещо не е наред.

— Включете защитните съоръжения. — Всички телохранители бяха обучени да боравят с оръжейните системи на лайнера.

На борда на флагмана Руса’х бе успял да завладее хангара и с помощта на комуникационната система на совалката бе изпратил мощен сигнал до всичките четиридесет и седем кораба.

— Адар Зан’нх, готов съм да започна екзекутирането на пленниците — по един на всеки три минути, докато не ми предадете останалите кораби.

Повечето илдирийци не бяха в състояние дори да си въобразят подобен варварски акт. Като се подсмихваше самодоволно, Тор’х се зачуди колко дълго ще издържи брат му на агонията на невинните жертви. Съмняваше се обаче, че Зан’нх, който идеализираше наставника си, военния герой адар Кори’нх, ще се предаде толкова бързо, колкото се надяваше Руса’х.

Тор’х се опита да измисли някакъв начин да увеличи залога. Телохранителите му изнесоха окървавените трупове и поеха всички важни постове в командното ядро на бойния лайнер.

— Заредете всички налични оръжейни системи и се пригответе да откриете огън. Аз ще ви задам целите.

Погледна към главния екран, където се виждаха корабите на манипулата, за да избере първата цел. Всички оръжейни системи на бойния лайнер бяха настроени за директен бой с хидрогите. Огневата мощ, с която разполагаше, със сигурност щеше да е повече от достатъчна за това, което бе замислил.

Адарът никога не би открил огън срещу илдирийски граждани — особено когато повечето от тях бяха нищо неподозиращи войници и офицери. Зан’нх просто не би могъл да понесе последствията от подобен акт.