Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Добре, Тор’х. Ще те приемем на борда на лайнера.

— Адаре, изстреляха още един кораб от околностите на двореца — обади се операторът. — По-голям, вероятно кралска совалка.

— С какви оръжия е оборудван?

— Проверявам…

Свързочният офицер вдигна изненадано глава.

— Адаре! Губернаторът на Хирилка настоява да се срещне с вас на борда на флагмана!

Губернаторът на Хирилка пращаше изображението си от кралската совалка.

— Адар Зан’нх, ето че се отзовах на призива на брат ми. — Доскоро пухкавият и закръглен Руса’х изглеждаше отслабнал и твърд като закалено желязо. — Не е необходимо да отправяте подобни заплахи. Ние всички сме илдирийци, нали?

— И ще дойдете доброволно на борда? — попита изненадано Зан’нх.

— Мой дълг е да служа на Илдирийската империя.

— Вие убихте престолонаследника Пери’х и се опитахте да убиете мага-император. Току-що видяхме да стреляте по Тор’х. Странни начини да докажете лоялността си, не мислите ли?

Руса’х изглеждаше спокоен и невъзмутим.

— Дайте ми възможност да ви обясня всичко и ще ме разберете.

Тор’х се намеси в разговора с трескав глас:

— Отказвам да съм на един и същи кораб с този безумец. Братко, насочи ме към друг кораб. Осигури ми безопасност!

— Ще бъдеш в безопасност. — Зан’нх помисли малко, после се свърза с кул Фан’нх. — Тор’х да се качи на твоя кораб. Ще ги държим разделени, ако това е от полза за нашата мисия. Оставям на маг-императора да решава съдбата им, когато се върнем на Илдира. Работата ни е да ги доставим там, за да ги съдят.

— Вие ли ще оглавите посрещането, адаре? — попита офицерът по протокола.

— Не. Това би означавало да му окажа твърде голяма чест. Ще остана тук. Чичо ми е извършил немислими престъпления. Бих искал да бъде изолиран с оглед странното поведение на престолонаследника.

Кралската совалка влезе без никакви инциденти в главния хангар на кораба. Войници и церемониална гвардия придружаваха протоколните офицери, които бързаха да приемат капитулацията на губернатора на Хирилка. Тежките врати на хангара се затръшнаха.

Зан’нх наблюдаваше всичко това на един малък екран в командното ядро. Седемдесет членове на комисията по посрещането се бяха изпънали в идеално подравнени редици пред богато украсената кралска совалка. Протоколният офицер изкомандва всички да застанат мирно.

Три от вратите на совалката се отвориха.

— За посрещане на губернатора… — провикна се протоколният офицер.

И внезапно от вратите наизскачаха въоръжени бунтовници от Хирилка.

Зан’нх изкрещя предупреждение в уредбата, но беше късно — нападателите откриха огън с енергийни оръжия и парализиращите лъчи заповаляха посрещачите, които не бяха успели да се прикрият. Телата им тупваха тежко на пода като чували с пясък.

От командното ядро Зан’нх продължаваше да крещи:

— Изпратете още войници! Подкрепление за хангара — веднага!

Бунтовниците продължаваха да изскачат в хангара, вече бяха стотина, всичките въоръжени.

Най-сетне се появиха и красивите компаньонки на Руса’х — държаха се със спокойната увереност на ветерани. Бяха препасали дълги ножове върху изящните си талии, носеха и енергийни оръжия. Присвили очи, две от жените простреляха протоколния офицер и той рухна на пода.

Във вихъра на боя от кралската совалка изскочиха група свещеници. Носеха подвижен какавиден трон, почти същия като трона на мага-император. Седнал на трона и наведен напред, Руса’х оглеждаше касапницата с доволна усмивка.

Стрелбата в хангара продължи още малко — бунтовниците от Хирилка бързо надвиха екипажа и взеха оцелелите в плен. Две от компаньонките изтичаха при вратите, преди да пристигнат подкрепленията на Зан’нх, затвориха ги, кодираха пултовете и после ги разбиха, за да блокират всякакъв достъп.

Едва сега губернаторът на Хирилка се извърна към екрана, откъдето Зан’нх следеше всички техни действия, и каза спокойно:

— Адаре, само парализирахме хората ти. Но ако не ми предадеш кораба, ще започна да ги убивам.

След като товарният кораб се скачи с бойния лайнер, Тор’х се помъчи да си придаде спокоен и невъзмутим вид и излезе, придружаван от седем лични телохранители.

Войниците от Слънчевия флот го посрещнаха с подобаващи почести и уважение, но Тор’х им се тросна нетърпеливо:

— Отведете ме в командното ядро! Трябва незабавно да говоря с вашия кул. Трябва да го предупредя.