Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Напоследък Земните въоръжени сили срещаха затруднения в привличането на попълнения и всяка поредна група клибове изглеждаше по-зле от предишната. Още една причина всички надежди да се възлагат на бойните компита.

Но Тасия се измъчваше от други съмнения. Защо да обучава войници, които някой ден можеха да се обърнат срещу нейните сънародници?

Парашутистите се приземиха, свалиха гигантските си сгъваеми крила и заеха позиция, за да отблъснат приближаващия се втори отряд. Тасия ги следеше, ако не за друго, за да може да попълни доклада и анализа, които очакваха от нея в края на учението.

От наблюдателния си пост плъзна поглед по притичващите кадети. Повечето бяха ужасно бавни и непохватни и реагираха със закъснение, сякаш преди това преговаряха наум теоретичните си познания. Идваха от безгрижен и лек живот и не бяха готови за всички трудности на войната. Не си даваха сметка, че всеки погрешен ход може да доведе до катастрофални последици.

Тасия бе направила бляскава кариера във въоръжените сили благодарение на уменията и ентусиазма си. Не я интересуваха медали и повишение, нито участваше в политически игри, но работеше упорито и развиваше непрестанно всичките си умения. Макар че не се блазнеше от високите постове, осъзнаваше предимството им дотолкова, доколкото те предоставяха възможността да се занимаваш с по-важни дела. Така поне трябваше да е на теория.

Но сега, заради въоръжения конфликт със скитниците, я бяха свалили от командването на мантата и я бяха натикали в тази хладилна камера на Марс, докато ЗВС мереше сили с клановете. Не можеха ли поне дай възложат някоя наистина полезна задача?

Тя включи шлемовия предавател:

— Отряд Сапфир, какво правите? Да не се мъчите да запалите лагерен огън?

— Хадън има утечка в скафандъра, командире. Падна по гръб, докато се спускахме в урвата, и сега се опитваме да сменим пробитата бутилка — отвърна някой от клибовете.

— Налягането пада бързо! — обади се друг глас, изпълнен с паника.

— При скоростта, с която действате, ще е най-добре още сега да се заемете с организирането на погребението му. Ще имам предостатъчно време да попълня формуляра за ковчег, докато чакам да приключите.

— Командире, в момента резервните бутилки са на път към нас, но не знаем дали ще пристигнат достатъчно бързо. Оставихме ги в една пещера, докато прочиствахме района от отряд Кехлибар.

— Командире, настоявам да бъда освободен от учението! Незабавно повикайте аварийно-спасителната служба!

Тя се намръщи.

— Вместо да натискате паникбутона — който няма да ви свърши работа, ако всичко това се случва наистина, по дяволите — опитайте да измислите нещо. Намерете друг начин. Щом бутилката изпуска, запушете я!

— Как? Не разполагаме с нищо, освен с гел за рани в аптечката, а той не действа при толкова ниска температура.

— Намажете обилно! Изработен е така, че да спира дори шуртяща под налягане артериална кръв. Със сигурност ще спре миниатюрна утечка от бутилка. А и студът ще помогне да се втвърди. Във всеки случай ще издържи достатъчно, за да донесете друга бутилка. Ако не се получи, измислете нещо друго. Искам от вас решение на проблема. — Тя поклати глава и стисна зъби, за да се овладее. — След като спрете утечката, той ще разполага с достатъчно резерви в скафандъра, за да дочака пристигането на помощта.

— Ще опитаме, командире!

Продължиха да разговарят, съсредоточени върху новата задача, но след малко Тасия ги прекъсна:

— На бойното поле ще разполагате с ограничени ресурси. Трябва да сте наясно какво точно имате и за какво можете да го използвате. Само защото в инструкциите пише нещо не значи, че материалът не може да се прилага при други обстоятелства.

Нищо чудно, че след като обединиха усилията си, само след десетина минути клибовете докладваха за успешно решение на проблема. Тя отказа да прекрати учението, макар че те настояваха да ги пусне да се приберат в базата, за да си ближат раните. Отряд Сапфир бе изгубил значителна част от контролираната територия и в края на краищата, изглежда, щеше да е победеният, но поне бяха научили нещо полезно.

Далеч от това, което ставаше на Марс, Тасия следеше жадно всички новини за развоя на войната. Рандеву бе унищожена, Ураганово депо също…

Тасия бе ходила само веднъж на Ураганово депо, по време на полета с Рос, когато беше на дванайсет. Рос бе получил нареждане да откара една водна цистерна от Плумас и я бе взел с него, за да й покаже галактиката. Дори й даде да покара — на дванайсет тя вече имаше разрешение да управлява повечето от корабите в миньорските колонии, — но все пак сам преведе кораба през гравитационните препятствия по маршрута към един стабилна станция между два безлюдни астероида.