Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Ще ми дадете ли още едни ръкавици? — попита БиБоб и потърка зиморничаво ръце. — Все ми е студено.

— Ами намираме се на ледена луна — нормално е да е студено. — Кейлъб отново се намръщи и зачовърка нещо. Когато се изправи, коленете му изпукаха. — Ще свикнете. Пък и тук е много по-добре, отколкото във военнопленническите лагери за скитници.

— Отнасям се скептично към хората, които ме убеждават, че ми е добре, като намекват колко по-зле можело да е — заяви смело Рлинда. БиБоб седна върху някаква метална машина, но веднага скочи, усетил, че студът прониква през тънките му панталони.

След като се запозна с еднообразния живот на малката луна, Рлинда не се съмняваше, че няма да е никак трудно да избягат, може би дори да си върнат „Любопитство“, ако Ден Перони и братята Тамблин не го бяха повредили по-сериозно, докато го „поправяха“. За момента обаче нямаше наложителна причина да прибягват до подобна мярка, а и освен това зевесетата ги преследваха. По-добре бе да останат тук и да видят как ще се развият събитията.

Вечер нямаха кой знае какви забавления — най-често играеха игри, популярни сред скитниците. Денем се навличаха с всички дрехи, които имаха, и се разхождаха по заледения бряг на подземното море.

Беше повече от ясно, че Тамблинови не знаят какво да правят с пленниците си. Идеята в началото им се бе сторила интересна, но никой не бе помислил за последствията.

БиБоб не спираше да проси дрехи от миньорите. Малцина обаче имаха едрия ръст на Рлинда. Налагаше й се да носи капитанските си дрехи и да се увива в одеяла.

Бе заинтригувана от мащабите на начинанието на Плумас. Скитниците очевидно бяха печелили добре няколко поколения от добива и продажбата на прясна вода, макар че никой в Ханзата не бе чувал за това място.

Сега двамата с БиБоб се разхождаха из комплекса, хрущяха с обувки по замръзналата земя и зяпаха равната повърхност на морето. Скоро спряха пред една жена, скована във вътрешността на масивен леден блок. Стоеше изправена и неподвижна като статуя, но несъмнено бе истинска жена, замръзнала при някакъв инцидент преди много години и поставена тук, като изваяна от лед фигура. Никой от скитниците не им бе обяснил какво се е случило с тази жена, нито какво възнамеряват да правят с нея.

Ледената фигура неочаквано заблестя, като че ли ледът започваше да се топи, и Рлинда и БиБоб се взряха в лицето на Карла Тамблин. Бледата й кожа изглеждаше напълно обезкървена. Под краката й обаче се беше образувала локва.

— Ей! — извика Рлинда. — Я елате тук! Бързо!

Някаква непозната енергия действаше в замръзналите тъкани на жената, искра, която караше ледената обвивка да сияе. Съвсем бавно, както се сменя кожа на влечуго, водата се отделяше слой след слой.

— Може би ще й трябва термоодеяло, като се събуди — подметна БиБоб. — Или горещ чай.

— Ако питаш мен, ще й е нужно нещо по-силно.

Дотичаха Уин и Торин и застанаха до Рлинда и БиБоб.

— Тя се промени доста през последните дни — рече Уин на брат си, сякаш говореха за товар. — Жалко, че Джес не ни каза какво да правим с нея… или поне какво да очакваме.

— Нещо се случва обаче — това поне е сигурно — изръмжа Торин.

БиБоб пъхна ръце под мишниците си.

— Тук е толкова студено, че не мога да разбера как така се топи.

Рлинда плъзна поглед по лицето на жената, оцени изящните й черти, високите скули и гордото чело. Очите й бяха отворени и сякаш гледаха през ледената обвивка.

Забелязал любопитството на двамата пленници, Уин въздъхна и рече:

— Няма как да знаете, но Карла и Брам много се обичаха. Не че брат ми беше от хората, дето лесно се дават на жените, но Карла беше много умна. Знаеше как да си го върти на пръста, и толкоз.

— Ей затова никога няма да се оженя. — Торин поклати глава. — Стига ти да видиш един нещастник, за да си наясно какво те очаква.

Уин го погледна намръщено.

— Значи не си разбрал колко се обичаха. По-добре да имаш възходи и падения, отколкото да живееш еднообразно като теб.

— Ще ти го припомня следващия път, когато започнеш да се оплакваш…

Тънкият лед, обгърнал тялото на Карла, се разпука и започна да пада. Близнаците спряха да се карат и извикаха едновременно. Тялото на жената бе покрито със ситни пукнатини, приличаха на паяжини. Пукнатините се разширяваха със звук като трошене на кости. Торин насмалко да побегне.

Вратата на една от бараките се отвори и отвътре изскочи Ендрю.

— Тя се топи! — викна му Уин.

Ръцете на Карла помръднаха, едната се изви, после се изпъна напред. Ледът продължаваше да пука и да се троши, едри парчета падаха на земята. Рлинда улови БиБоб за рамото и го дръпна назад.