Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Да оставим на дамата малко повече място.

Най-сетне и последните късчета лед тупнаха на земята.

Карла завъртя глава и от косата й се заръсиха ледени бучици. Кожата й излъчваше причудливо фосфоресциращо сияние, влажната й коса запомръдва и се затърчи като косата на Медуза. Гърдите й се повдигнаха.

Ендрю гледаше невярващо. Карла повдигна единия си крак, откъсна го от мястото, където бе замръзнал за земята, и пристъпи крачка напред. Движенията й бяха несръчни и вдървени. Фосфоресциращата енергия в тялото й караше дрехите, косата и плътта й да светят.

— Карла, познаваш ли ни? — попита Уин и пристъпи уплашено напред. Оглеждаше я, търсеше някакви следи, че го чува и разбира. — Джес те донесе тук, обаче не ни каза какво да правим.

— Оставаше да се появи с брошурка с инструкции! — подметна отзад Кейлъб.

Жената ги огледа, но очевидно не ги позна. Направи още една крачка.

— Тя е жива! — извика Ендрю. — Карла, ти си жива!

Кипяща от вентална енергия, тя продължи да пристъпва.

При всяка крачка енергията бликаше от тялото й като хладни пламъци и напукваше леда под краката им. Около нея започна да се вдига пара.

Рлинда погледна БиБоб.

— Това хич не ми се нрави. Прилича ми на ужасно хладно посрещане… без намек за подигравка.

— Карла, моля те, кажи нещо. Не ни ли помниш? — Ендрю протегна ръка към Карла с намерението да я накара да го погледне.

Но в мига, когато пръстите му докоснаха пукащата кожа на вледенената жена, той изкрещя, ударен от бликналия от нея заряд. Карла завъртя небрежно ръка и го отхвърли настрани, сякаш беше ненужна вещ. Ендрю се преметна, свлече се на леда и остана да лежи неподвижно.

На Рлинда й бе достатъчен един поглед, за да установи, че е мъртъв — изгорен или поразен от електрически заряд.

Съживилата се жена спря и завъртя глава. Очите й бяха черни, бездънни, кухи дълбини. Около нея продължаваше да се вдига пара — образуваше мъглява завеса. Карла едва сега осъзна какво е направила, вдигна ръка и погледна учудено пръстите си. После сведе очи към тялото на убития Ендрю. На устните й затрептя доволна усмивка.

След приключването на насилствената процедура ДД не усещаше в себе си някаква съществена промяна. С или без заложени ограничения той все така нямаше желание да наранява никого, най-вече своите човешки господари, които винаги се бяха отнасяли към него добре.

Сирикс едва ли щеше да го разбере.

След като се увериха, че са върнали на компито свободата на волята, кликиските роботи го изоставиха сред руините. Имаха други задачи — хиляди и хиляди кликиски машини се пробуждаха и се готвеха, заедно с бойните компита, да пленят целия флот на Земните въоръжени сили.

Дни наред транспорталите на Сзеол бълваха тълпи роботи, които оставаха тук или продължаваха към други места, където строяха допълнителни бази — готвеха се за предстоящия геноцид срещу човечеството.

Когато всички роботи се събраха отново, Сирикс заговори като генерал, който дава напътствия на войниците си:

— Изтеглихме своите другари от заселените светове. С наближаване на последния етап от плана всички бойни компита, използвани в Земните въоръжени сили, са снабдени с тайните си програми. Въстанието ще започне едновременно съгласно предварително уточнения стандартизиран час. Съвсем скоро.

ДД вече не беше част от техните планове. След като Сирикс бе изпълнил замисленото, бе изгубил интерес към малкото компи. Щяха да направят същото и с останалите обслужващи компита, когато приключеха с изтребването на хората.

Оставен да се скита на воля из Сзеол, ДД обикаляше денем и нощем из сумрачните околности. Огромни чудовища се рееха в небето над него — същества с дълги пипала и множество очи, но поне засега не му обръщаха никакво внимание. Вероятно не смятаха, че става за ядене.

Той се изкатери на една скала, откъдето се виждаха останките на кликиския град. Създателите му отдавна бяха изчезнали, по волята на същите тези роботи. Само че хората нямаха нищо общо с кликисите.

Продължи обиколката и неусетно се приближи към третия трапецовиден портал, издигнат в другия край на каньона. Порталът бе изрисуван с кликиски символи — всеки обозначаваше различните координати на свят, бил някога част от цивилизацията на насекомоподобните. Въпреки че се намираше на ръба на пропастта, този портал ужасно му напомняше за каменния прозорец, който бяха открили Маргарет и Луис Коликос във вътрешността на скалния град на Рейндик Ко.