Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Магът-император погледна нагоре, към отдалечаващия се кораб на Зан’нх, който преследваше совалката. Оставаше само да бъде заловен Руса’х…

— Увеличете скоростта! — нареди Зан’нх. — Прехванете совалката, преди да излезе на орбита.

Навигаторът поклати глава.

— Невъзможно, адаре. Той е по-бърз от нас. Няма да успеем да го заловим.

— Продължавайте преследването. Какъв е обсегът на совалката?

— Изглежда, двигателите са реконструирани. Тягата му е много по-висока, отколкото очаквах. — Навигаторът поклати глава. — При всички случаи обаче няма да може да напусне системата на Хирилка.

— Накъде ли се е насочил? — зачуди се Зан’нх. — След него!

Магът-император му прати съобщение от превзетия вече дворец:

— Адаре, ако можеш, искам да плениш губернатора. Но при никакви обстоятелства не позволявай да се измъкне. Руса’х вече ни създаде прекалено много неприятности. По един или друг начин това трябва да приключи.

Флагманът на адара продължаваше да набира скорост. Инерцията на тежката машина нарастваше бавно, но двигателите й бяха неимоверно по-мощни от тези на малката совалка. Губернаторът на Хирилка буквално изгаряше своите двигатели в максимално натоварване. Зан’нх не спираше да изпраща сигнали, предлагаше на губернатора да се предаде, но Руса’х не отговаряше.

В космоса около тях гъсто събраните звезди на Хоризонтния куп изглеждаха като скъпоценни камъни, запратени в мрака. Второто слънце на Хирилка сияеше с оранжева светлина, синкавите планети кръжаха около централното бяло слънце.

Скоро намеренията на губернатора станаха съвсем ясни. Той въобще не възнамеряваше да бяга. Корабът му се носеше с невероятна скорост право към бялото слънце. И тогава Руса’х прати от борда на совалката послание, в което, вместо отчаяние и страх, се долавяше триумф:

— Заедно с последните си верни поданици ще се завърна там, където светлината е чиста и ярка. Ние ще се съединим с Източника на светлина. За неверници като вас това е непонятно — но ние ще бъдем спасени.

— Той лети право към слънцето! Огън по всичките му двигатели. Трябва да го спрем!

Оръжията на лайнера избълваха огън едновременно, но совалката на Руса’х бе твърде близо до короната на слънцето и сензорите и насочващите системи бяха разстроени. Един от изстрелите нанесе минимална повреда на ракетния двигател, но губернаторът на Хирилка продължаваше напред. Друг изстрел попадна много по-точно, но вече беше твърде късно. Совалката бе уловена в примката на слънчевата гравитация.

Зан’нх едва успяваше да се задържи на крака, толкова силни бяха магнитните смущения. От няколко контролни табла захвърчаха искри.

— Време е да обръщаме, адаре — обади се навигаторът. — Корабът на губернатора е изгубен, но ако продължим след него, и ние ще полетим към слънцето.

— Той не заслужава такава жертва, адаре! — извика оръдейният офицер. — И без това го изгубихме.

Зан’нх втренчи поглед в закрития от плътен филтър екран. Корабът на Руса’х бе само сияеща прашинка, която падаше в слънцето.

— Обръщай — нареди Зан’нх. — Няма да позволя на чичо ми да вземе нови жертви.

Бойният лайнер започна да променя курса, като се бореше с гравитацията.

Миг преди връзката да прекъсне, губернаторът на Хирилка изпрати съобщение:

— Гледайте! Източникът на светлина не ни е изоставил!

За изненада на Зан’нх нещо ставаше в горния газообразен слой на слънцето. Огромни огнени стълбове се издигнаха на стотици километри, като извити арки, следващи магнитните полета. За един кратък миг пламтящата повърхност се разтвори, както се разпръскват облаци в небето.

И тогава обърканият Зан’нх съгледа неописуеми постройки, цял един град върху слънчевата повърхност — сфери, куполи и пирамиди, изпълнени с кипяща лава. През йонизираните облаци се издигаше ято елипсоиди, кораби, направени от пламъци и контролирана топлинна енергия.

— Фероуите! — извика някой ужасено. — На слънцето има град на фероуи!

Огнените кораби се издигнаха към совалката на губернатора и я обгърнаха, преди да се е запалила. Руса’х изпрати последното си съобщение:

— Вижте светлината, колко е ярка и чиста!

Докато флагманският боен лайнер кръжеше на безопасно разстояние в покрайнините на слънчевата корона, огнените същества заобиколиха кораба на Руса’х и после се върнаха в морето от плазма. Въпреки филтрите на екрана очите на Зан’нх бяха насълзени от интензивната светлина и той не можа да различи нищо повече. Накрая фероуите изчезнаха в дълбините на слънцето.