Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Два кораба на Джора’х бяха ударени и извиха встрани към космодрума. Междувременно бойният лайнер на Тор’х продължаваше да лети право към двореца и позициите на мага-император. Другите два го следваха.

Скупчените кораби на адар Зан’нх се опитаха да им препречат пътя, но веднага щом се приближиха, двата задни кораба се отделиха и се хвърлиха в самоубийствена атака. При последвалата експлозия бунтовническите кораби разрушиха два от лайнерите на Слънчевия флот и оставиха в небето дълга димяща резка, като огромна черна зейнала рана.

Оглушителният тътен и ударната вълна накараха всички войници на повърхността да застинат в страхопочитание. Джора’х стисна клепачи, от очите му отново бликнаха сълзи заради загиналите му поданици.

Двата бунтовнически бойни лайнера се бяха пожертвали, за да може Тор’х да продължи към целта си. Към баща си.

Корабът му профуча през димната завеса и се спусна надолу, сякаш престолонаследникът бе намислил да се разбие право върху склона, където стоеше Джора’х. Флагманът на Зан’нх ревеше зад него, обстрелваше задните му двигатели. Тор’х набра рязко височина и изравни полета, за да може да стовари последния си запас експлозиви. А след това откри огън по наземните войски, покосяваше десетки, стотици илдирийски войници.

Целият хълм се разтърси от ужасяващи експлозии. Охраната се хвърли върху Джора’х, за да го защити. Губернаторът на Добро също потърси подходящо укритие. Появиха се още бойни кораби, готови да осигурят въздушна поддръжка, но около мага-император вече имаше купчини мъртъвци. Тор’х не спираше обстрела, показваше недвусмислено, че това ще е неговата последна атака.

Джора’х продължаваше да следи битката. Носещият се по петите на Тор’х адар скъси дистанцията, сякаш бе завладян от същото безумие като своя брат. Воят на мощните двигатели бе дори по-оглушителен от експлозиите и артилерийската канонада. Двата бойни лайнера се приближаваха един към друг като два астероида, заплашващи да се сблъскат.

Зан’нх, изглежда, не се страхуваше да се изправи на пътя на брат си в небето.

Тор’х отмести кораба си в последния момент и двата гигантски съда се разминаха, като остъргаха корпусите си. Прозвуча пронизително метално стържене. Без да го е грижа за повредите по кораба, Тор’х зави и отново се насочи към двореца.

Удру’х извика:

— Господарю, кажи на адара да свали кораба му! Няма никакъв начин да спасим Тор’х. Дори без оръжия Тор’х може да разруши целия хълм заедно с нас при сблъсъка.

Джора’х се надигна от земята.

— Все още не — промълви, засенчил очи. Стисна зъби и насочи цялата си душевна сила през тизма, превърна я в абсолютна и неотменна заповед. Този път се съсредоточи върху екипажа на кораба на Тор’х, успя да овладее неколцина от командирите, после върна в мрежата и останалите. Един по един, той сграбчваше мислите им, както бе направил с останалите покварени войници. Усещаше как душите им се стичат обратно в първоизточника.

Опита се да посегне и към Тор’х, към собствения си син, да го откъсне от пътя, по който бе поел. Но Тор’х се затвори за него, изплъзна се настрани от душевното му докосване. Джора’х остана изумен. Не очакваше, че престолонаследникът притежава подобна сила. Отказа се и отново се съсредоточи върху останалите илдирийци.

В този момент на борда на последния бунтовнически лайнер войниците и офицерите осъзнаха какво са направили и какво възнамеряват да сторят. Джора’х имаше чувството, че може да вижда през очите им, макар че собственият му син оставаше сляпо петно в мрежата. В командното ядро на лайнера екипажът трескаво променяше курса. В последния миг самотният боен лайнер се издигна нагоре и профуча над склона, като едва не разруши покрива на двореца.

Освободените войници се обърнаха срещу Тор’х и се развикаха гневно.

Докато Слънчевият флот бе погълнат от самоубийствените действия на Тор’х, император Руса’х бе получил отсрочката, на която се надяваше. Неочаквано от задния двор на двореца се издигна малка совалка и започна да набира височина с необичайно висока скорост. Приличаше на изстрелян от огромно оръдие снаряд.

Войниците, които бяха обкръжили цитаделата, се развикаха ядосано. Губернаторът на Добро дръпна предавателя на най-близкия и кресна в него:

— Зан’нх! Това е Руса’х. Опитва се да избяга.

— Но няма да успее — отвърна адарът.

Най-сетне войниците на Джора’х нахлуха в двореца. Все още под влияние на покварения тизм на Руса’х, някои бунтовници продължаваха да се съпротивляват отчаяно. Войниците на Джора’х бяха отвратени от това, което трябваше да направят в името на победата.