Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

Кликиските роботи напипаха механизма за отключване на люка, откъснаха таблото, веднага след това изтръгнаха и самия люк и нахлуха през отвора.

Хидрогската атмосфера блъскаше по изтърбушената сонда като разярен бик. Хидрогите се надигнаха върху локвите от живак и надзърнаха вътре.

Пред ужасените погледи на хората роботите изхвърлиха навън едната половина на екзоскелета, после и втората. Тялото на Анджея се беше превърнало в безформено желе.

Роб трепереше. Всички гледаха ужасено.

През следващия половин час кликиските роботи разглобиха звънеца на Роб винт по винт и накрая от него остана само купчина метални отпадъци.

По обратния път за Плумас, натоварен с различни илдирийски стоки, Ден се отби до останките на Ураганово депо. Двамата с Кейлъб Тамблин искаха да видят с очите си разрушенията, предизвикани от Голямата гъска.

Завариха два скитнически кораба — носеха се сред отломъците и търсеха оцелели или материали, подходящи за преработка. Пилотите на двата кораба — единият от клана Хосаки, а вторият от Сандовал — посрещнаха „Настойчиво постоянство“ с точни инструкции за това как да си проправи път през лабиринта опасни останки.

— Проклети да са зевесетата! — мърмореше Кейлъб, загледан в черната диря върху един от планетоидите. — Не са оставили почти нищо.

Тъй като разпръснатите кланове все още оценяваха ситуацията, размяната на информация бе от жизненоважно значение. Ден и Кейлъб съобщиха за благополучната търговия на Ирека и за договора с илдирийската империя. От своя страна, пилотите им предадоха съобщението на Джес Тамблин, че газовият гигант Голген е прочистен и готов за експлоатация от небесните мини. Междувременно земните информационни канали непрестанно съобщаваха за победите на Земния въоръжен флот и представяха скитниците като страхливци и подлеци.

Ден се наведе над пулта за управление.

— Как е възможно някой да вярва на подобни лъжи? След толкова много години на търговия с нас хората от Земята би трябвало да знаят, че това не отговаря на истината.

Пилотът от клана Сандовал не беше особено изненадан.

— По време на война хората вярват на онова, което им поднася пропагандната машина.

— Така си е — изръмжа Кейлъб. — Следващия път ще започнат да тръбят, че клановете отвличат бебета, за да ги подлагат на кървави ритуали.

Ден въздъхна.

— Знаеш ли, при други обстоятелства това би ми прозвучало нелепо. — Той погледна към реещите се отвън останки. — Някакви сведения за пленниците, които са откарали оттук? Или за тези от Рандеву и другите места?

— Нито следа от тях — отвърна пилотът от Хосаки. — Не бих се изненадал, ако са ги затворили в концентрационни лагери.

— Мръсници! — извика Кейлъб.

Ден стисна зъби. Предната година при една доставка на лунната база неговият кораб също бе задържан по несъществени причини. Оставиха го да се пържи на бавен огън, без да знае какво ще решат бюрократите. По-късно научи, че междувременно му бяха подхвърлили улики за несъществуващ план на скитниците да убият крал Питър. Но самият крал Питър бе разкрил плана и го бе отпратил тихомълком. Малко скитници се доверяваха на Ханзата, но Ден бе от онези, които биха могли да кажат добра дума за младия крал.

— Да си тръгваме — предложи Кейлъб. — Нямам търпение да се върна на Плумас и да се захвана за работа. Ще останеш ли няколко дни с братята ми?

Ден повдигна рамене.

— И без това повечето от обичайните ми доставки са прекратени. Имам предостатъчно свободно време. Нито един уважаващ себе си скитник не би отказал подобна покана. — От досегашния си опит знаеше, че братята на Кейлъб най-вероятно ще го забъркат в някоя каша. Но след жестокостите, извършени от земните военни, може би имаше нужда точно от нещо такова.

— Ех, друго си е вкъщи — възкликна Кейлъб, докато се носеха над кладенците и помпените станции. Отвън ледената луна не изглеждаше нищо особено.

— Щом казваш. — Ден спусна „Постоянство“ към станцията за зареждане с гориво. — Това му харесвам на моя кораб — винаги съм си вкъщи по време на полет. Макар че, откакто се намесиха зевесетата, не мога да летя навсякъде, където си искам.

— Не мога да понасям някой да ми забранява да летя натам, накъдето си искам. Но нищо, нека първо си побъбрим с братята ми. Сигурен съм, че настроението ти ще се оправи. Освен това винаги са добре заредени с пиячка, разредена с най-чистата натурална вода на света.