Кевин Андерсън - Разпръснати слънца

— Бунтовниците възнамеряват да го използват, за да подчинят населението на Добро. Но може да свърши работа и на нас. Шайингът временно ще наруши връзката им с тизм-мрежата независимо дали е на Руса’х, или на мага-император.

Зан’нх смръщи вежди.

— Те ще се объркат… Няма да знаят какво да правят.

— Нали си адар! Ще ги командваш. Не можеш ли да подчиниш собствения си екипаж?

Зан’нх се усмихна.

— Да. Мога. Точно така постигна най-великия си успех адар Кори’нх, когато умря старият маг-император.

— Само че, доколкото си спомням, това свърши с унищожаването на неговите бойни лайнери. Предпочитам друг изход.

— Ако успеем, ще е история, достойна за адар Кори’нх.

— Не. Ще е история, достойна за Сагата за седемте слънца — поправи го Удру’х.

Лайнерът летеше към Добро. Престолонаследникът Тор’х с останалата част от манипулата щеше да атакува друга колония и да подчини населението й с помощта на шайинга.

Удру’х и Зан’нх можеха да обърнат този процес, като върнат лайнера във владение на мага-император.

В товарния отсек откриха хиляди варели, пълни с шайинг-газ, подготвен за разпръскване над Добро. Фабриките за обработка на ниалия на Хирилка бяха работили с утроени усилия, за да произведат толкова голямо количество.

Зан’нх издърпа един варел и го доближи до вентилационната система на кораба. Нито един от членовете на екипажа не се навърташе в товарния отсек — беше им заповядано да слязат тук едва след пристигането на Добро.

Докато Зан’нх свързваше варела с вентилационната система, губернаторът Удру’х намери две газови маски, оставени за аварийни случаи, и подаде едната на адара.

— Руса’х настоява да се присъединим към неговата тизм-мрежа доброволно и твърди, че не бива да бъдем принуждавани, но толкова много шайинг може да ни обърка мислите. Не бих искал да рискувам. Ти също, предполагам.

— Разбира се.

— Тъй като трябва да успеем от първия път — каза Удру’х, след като си сложиха маските, — предлагам да използваме масивна доза, за да откъснем веднага екипажа от контрола на губернатора на Хирилка.

— Но той няма ли да почувства, че ги откъсваме от него? Сто на сто ще забележи, че в мрежата му се е образувало пусто пространство.

— И какво може да направи? — Удру’х повдигна вежди. — Ще е точно толкова безпомощен, колкото и Джора’х.

— Добре де, но след като отслабим връзката им с него, как да ги върнем обратно в мрежата на мага-император? Не съм достатъчно силен, за да го направя.

— Аз също — призна Удру’х. — Но по-важното е, че ще ги отървем от зловредното влияние на Руса’х.

Отвориха клапите на варела и газът нахлу в тръбите с едва доловимо свистене. Веднага след навлизането в организма той се отправяше към нервните центрове и блокираше волята.

— Да се надяваме, че ще се справим, преди баща ти да ни унищожи. Защото той сигурно лети насам — каза Удру’х.

Уверена, че небесната мина на Ханзата вече е разрушена, Тасия едва изтърпя дългия полет до Кронха 3. По време на полета бойните компита изпълняваха задачите си стриктно, но пък бяха ужасно скучна компания.

ЕА бе единствената й приятелка — въпреки промените, които бе претърпяла. Като компи-слушател, тя бе програмирана да изпълнява ролята на спътник и съветник и с времето бе установила истински дружески отношения първо с Рос, после с Джес и накрая с Тасия. Тасия непрестанно й говореше, споделяше с нея спомените и тревогите си и виждаше как старата ЕА започва да се оформя отново. Беше малко по-различна от приятелката, която помнеше, но все пак се възстановяваше — и това бе най-важното…

Най-сетне шейсетте разбивача нахлуха в системата Кронха. Пред очите на Тасия газовият гигант бързо нарастваше и ставаше все по-ярък, изпълваше екраните на кораба. Тя се свърза с останалите си колеги „куфари“ и обсъди с тях плана за атака срещу дрогите.

— Проверете предните сензори. Вижте няма ли оцелели от атаката срещу комбайна.

Докато бойните компита се занимаваха със сканирането, Сабине Оденуолд излезе на връзка.

— Командире, това не е спасителна мисия. Земните въоръжени сили отписаха тази небесна мина.

— Освен това нямаме възможност да вземем оцелелите — добави Хектор О’Бар от своя кораб.

Тасия не можеше да прогони от мислите си спомена за умиращия в Синята небесна мина Рос. Ако тук имаше някакви оцелели, трябваше да открие начин да ги спаси. След като провери резултатите от сканирането обаче, си даде сметка, че споровете са излишни.