Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Още не сме поръчвали храна.

Мъжете примигнаха смутено.

— Извинете, ваше величество. След малко ще започне банкет за двеста души и от кухнята се притесняват, че после ще им е трудно да изпълнят поръчката ви.

Слугите изглеждаха притеснени, че кралят ще ги сгълчи за предвидливостта им, но Питър просто искаше да ги разкара.

— Добре. Тръгвайте. С кралицата имаме сериозен разговор.

Двамата мъже се оттеглиха и Питър затвори вратата.

Естара помириса апетитната супа и си взе сандвич с пушена риба.

— Доста съм гладна.

ОХ стоеше до масата и търпеливо изчакваше да подновят дискусията си. Питър спря кралицата, преди да отхапе, и накара компито да провери сандвича и всичко друго за отрова. Базил нямаше представа, че учителското компи може да се ползва за такива неща.

Оптическите сензори на ОХ присветнаха.

— Не засичам отрова, крал Питър. Но пък има някакъв странен химикал. Ей сега ще направя молекулярен анализ.

Питър взе сандвича от ръката на Естара и погледна храната с неприязън; зачуди се дали Базил вече не е започнал да действа.

— Не искам дори да я докосваш.

ОХ най-сетне приключи с изследванията.

— Във всяко ястие има солидна доза безвкусен химикал, предизвикващ аборт. За краля няма да има ефект, но подобна доза със сигурност ще предизвика спонтанен аборт у кралицата.

— Аборт!? Но бременността ми е твърде напреднала. — Естара се отпусна на стола, сякаш я бяха ударили.

ОХ продължи с все така равен глас:

— Помятане в шестия месец от такъв химикал ще нанесе сериозни вреди на майката, може би дори смърт.

Питър се разтрепери от гняв.

— Това кръвожадното копеле няма да се откаже.

— Точно като делфините — прошепна Естара.

Искаше му се да изхвърли подносите през балкона и да засипе Базил Венцеслас с проклятия, но се насили да реагира спокойно. Единственото им предимство беше незнанието на председателя, че са засекли саботажа му. Ако Базил мислеше, че плановете му работят, нямаше да опита нещо друго. Това можеше да им спечели още някой ден.

Питър все подносите и ги изсипа в машината за рециклиране на боклук.

Кралицата беше пребледняла.

— Отсега нататък трябва да проверяваме всяка храна. ОХ, ако не беше ти…

— Кралице Естара, мисля, че ще успея да ви доставям малки количества храна — предложи компито.

— Може би капитан Маккамон също ще ни помогне — каза Питър. — Опитах да се помиря с Базил. Можеше да работим заедно. Винаги съм се стремял да върша каквото е правилно за Ханзата. Но сега вече осъзнавам… — кралят се обърна към Естара, — че ще трябва да го убием, преди той да ни е убил.

— Осира’х, ела при мен! Ще те защитя! — изкрещя Удру’х при вида на разгневената тълпа. Не можеше да повярва, че момичето не разбира пред каква опасност са изправени.

Тя не помръдна.

— Аз съм в пълна безопасност.

Внезапно всички светлини изгаснаха и къщата потъна в мрак. Човеците бяха повредили генератора, който захранваше резиденцията на бившия губернатор.

— Няма къде да избяга — чу се властният глас на Осира’х.

Удру’х се обърна и побягна по тъмния коридор. Мракът го ужасяваше.

Осира’х разпозна гневния глас на Бен Стоунър.

— След него. Не го оставяйте да се измъкне.

Останалите подеха призива.

Бившият губернатор стигна до стълбището и го изкачи на бегом. Отблясъците от пожарите осигуряваха достатъчно светлина на преследвачите му.

Осира’х беше и прималяла, и развълнувана. Не биваше да си спомня, че едно време харесваше Удру’х. Време беше той да си получи заслуженото наказание. Събитията се развиваха лавинообразно и тя бе основният фактор, който ги бе отприщил.

Побърза да догони преследвачите. На горния етаж Стоунър и хората му бяха заклещили губернатора в един ъгъл. Осира’х потисна съжалението, като извика ясните спомени на майка си. Изпита болката и унижението, на което бе подложена Нира, сякаш всичко се бе случило на нея.

Очите на Удру’х отразяваха няколкото здрави улични блестителя и бушуващите пожари. Той усети появата на Осира’х и се обърна към нея.

— Вашата размножителна програма открадна живота на тези хора и на много предишни поколения! — изкрещя тя.

— Осира’х, знаеш защо го направихме. Аз спасих расата си!

— И обрече расата на майка ми. — Думите й прозвучаха като присъда.

Стоунър и хората му приближиха бившия губернатор. Всички бяха въоръжени с най-различни земеделски инструменти. Гневът им избухна и те се хвърлиха върху илдириеца, който бе опрял гръб в стената.