Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Бараките бяха рухнали в димящи останки и сега вятърът разнасяше искрите на пожара към тревистите хълмове. Бунтовниците въобще не се занимаваха с огъня и настъпваха към отдалечената резиденция на новия губернатор. Удру’х сигурно изпитваше ужасни болки, но поне бе успяла да му спаси живота — засега. Съмняваше се, че бившият й мъчител ще го оцени.

Децата й я следваха. Бяха ги учили, че трябва да жертват всичко за Илдирийската империя, но пък никога не си бяха представяли нещо подобно.

Навсякъде търчаха илдирийци, опитваха се да загасят пламъците и да помогнат на сънародниците си. Групата на Нира бързаше през тях към целта си — резиденцията на новия губернатор.

Пред резиденцията обаче имаше плътен кордон защитници, които се втурнаха срещу тях. Надигна се вълна от писъци.

Нира със съжаление осъзна, че стражите няма да им позволят да стигнат до къщата на Даро’х, и взе бързо решение. Разбра се с Осира’х с поглед и двете пристъпиха напред, държаха Удру’х като жив щит.

— Искаме да говорим с губернатор Даро’х! — Думите на Нира се чуха въпреки писъците, пращането на огъня и дрънченето на оръжията. — Извикайте го!

Пазачите не отпуснаха оръжията си. Много от остриетата бяха окървавени.

— Аз съм дъщерята на мага-император! — извика Осира’х. — Това е бившият губернатор Удру’х. А това е майка ми. Нали ви е наредено да я защитавате!

Останалите деца се присъединиха към майка си и сестра си. Род’х хвърли обезпокоен поглед към баща си, след което се обърна напред.

Войниците изпълняваха заповеди безпрекословно, но не знаеха как да се оправят в подобни оплетени ситуации.

— Извикайте Даро’х! Не бъдете глупаци — заповяда Удру’х през окървавените си устни.

Прозорците на втория етаж се отвориха и Даро’х се показа. Бе наблюдавал сцената въпреки възраженията на стражите.

— Приберете оръжията!

Пазачите се подчиниха веднага.

— Защо започнахте това? Освободих ви. Съборих оградите — викна Даро’х.

— Но не им каза за хидрогите и за плановете на мага-император! — извика Осира’х.

— Щом хидрогите ще ни избият така или иначе, защо да не се разправим с вас? — изкрещя Стоунър.

Нира пристъпи напред и вдигна ръце да умири гневната тълпа.

— Можем да спрем сега или да се унищожим взаимно. Не подценявайте силата на хората. Те нямат какво да губят. Ще ви помогнем да се справите с тази ситуация. Моля ви, оставете ни да помогнем — нямаме много време. След това ще можеш да им кажеш истината.

Удру’х се олюля, падна на колене и извика:

— Направи каквото ти казва.

Пламъците вече обхващаха околните хълмове. Даро’х нареди на стражите да оставят оръжията и заедно с хората да изгасят пожарите и да спасят каквото могат.

— В противен случай всички ще загинем много преди атаката на хидрогите.

Заместникът Каин винаги се появяваше с някакъв оптимистичен доклад, сякаш искаше да омекоти неприятните теми, като започне с нещо несъществено. Или пък имаше по-дълбок план? Базил се зачуди каква ли вест ще донесе този път.

Бе повикал заместника си в откритите градини на покрива. Внимателно подредените дръвчета, храсти и екзотични цветя се поддържаха с геометрична прецизност, каквато му се искаше да прилага и спрямо хората. Беше му приятно да гледа как растенията избуяват, но остават на местата си.

— Изследователите на хидрогския кораб са открили нещо ново за стената, която прилича на кликиските портали — каза Каин и размаха датапада си. — Инженерите са успели да активират енергийния източник. Очакват, че това ще доведе до голямо развитие на изследванията.

Базил присви устни. Това звучеше наистина интересно.

— Добре. А кога ще разберем как се унищожава бойно кълбо? Според докладите дори скитниците са разработили някакво ново оръжие срещу хидрогите в битката на Терок. Щом проклетите скитници са успели, очаквам Ханзата да се справи по-добре.

— Ако накараме хидрогския кораб да проработи, сигурно ще намерим начин и да го унищожим. Обикновено е по-лесно да прецакаш нещо, което работи.

— Да, имам добър опит в прецакването. Което ме подсеща за нещо. Възнамерявам да изпратя един малък кораб до Кронха 3 да потърси изчезналите разбивачи. Все трябва да са се дянали някъде. Може би ще успеем да си върнем някои.

Каин го погледна озадачено.

— Мислех, че бойните компита са ги отвлекли.

— Вероятно. Но зелената жрица на Стромо съобщи, че са засекли любопитен сигнал. На разбивачите имаше компи с подслушвателна програма. Ако уловим сигнала му, може да намерим корабите.