Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Точно сега съм зает.

Тя изсумтя, но подбра котките със себе си. Скоро се появиха слуги с подноси с храна.

Антон чувстваше, че се намира в някакъв различен свят, изолиран от работата на повърхността. Вао’сх — пръстите и дори лицето му бяха покрити с прах — четеше с невероятна скорост. Вдигна поглед от поредната купчина документи и каза:

— Разкази за Изгубените времена? Предполага се, че тези истории са изгубени.

— Добре, че някой си е водил бележки. — Антон се зае с листовете пред себе си; откриваше сведения за предишни сблъсъци с хидрогите, информации за фероуите и дори истории за шана рей. Не беше сигурен как да различава истините от измислиците.

— Тайни, скрити под тайни, скрити под тайни. Дотук ли стигнахме? Изгубените времена са били измислени, за да се скрие предишната война с хидрогите. Вярвахме, че всички паметители са измрели и историята е била забравена. Но това е лъжа! Магът-император е накарал поданиците си да забравят след десетки поколения. — Сякаш щеше да му прилошее. — Голяма част от това, на което са ме учили, не е вярно. Дори Изгубените времена!

Антон, който беше добре запознат с идеята, че историята се редактира и понякога измисля, не бе толкова притеснен. Даже беше леко развълнуван.

— Тогава ли са измислили шана рей като враг заместител? Измислица, която да запълни празнината от цензурираната история?

— Вече не знам какво да мисля — отвърна с треперещ глас Вао’сх и препрочете поредния лист, преди да го остави. Антон се наведе да погледне над рамото на приятеля си. Паметителят очевидно не искаше да научава повече, но заповедите на мага-император бяха ясни. Нямаше избор, освен да се зарови в писанията, които все повече разклащаха света му. Антон го съжаляваше.

Вао’сх погледна следващия лист така, сякаш щеше всеки миг да избухне в пламъци.

— Паметителю Антон, според това шана рей май ще се окажат истински.

— Ама че мръсник! — възкликна Питър, макар да знаеше, че не бива да се изненадва. — Гаден, егоистичен мръсник. Решил е да ни убие.

Лоялното учителско компи тъкмо бе пуснало записа от разговора на Базил с принц Даниъл. Кралят беше изолиран в покоите си, практически под домашен арест, но компито се придвижваше необезпокоявано из Двореца на шепота. Беше служило на почти всички крале в историята на Ханзата.

Базил възприемаше компитата като мебелировка и не можеше да се представи, че ОХ би могъл да възразява срещу неговите методи. Заместникът Каин вече го бе ползвал на два пъти за предаване на дискретни съобщения.

Стояха сами в кралското крило близо до един фонтан, който да затруднява евентуалните подслушвачи. ОХ, от своя страна, беше успял да обезвреди всички подслушвателни устройства в помещението.

На лицето на Естара бяха изписани загриженост и решителност.

— С колко време ще разполагаме след събуждането на Даниъл?

— Базил ще направи своя ход веднага щом намери добър момент и измисли как да покрие всичко. Но преди да предприеме нещо, ще иска да се убеди, че Даниъл е по-добрата алтернатива. Мисля, че разполагаме с поне няколко дена.

— Освен това не знае, че сме предупредени — прошепна Естара. — Това ни дава малко предимство.

Питър погали дългата й коса.

— Той изтегли ЗВС от колониите и ги изостави. Хидрогите могат да унищожат поселищата и да дойдат тук, когато си искат. Човешката раса е изправена пред гибел. През цялата война Базил се държи така, сякаш всички, освен него са заменими.

— Питър, не искам да го казвам, но може би председателят е прав? Какъв избор има? Загубихме голяма част от Земните въоръжени сили, а остатъците не биха могли да спрат масирано нападение. Може би е прав?

— Може и да има основания, но тръгва по грешен път. — Бузите на Питър пламнаха. — Виж какво причинява на човешката раса. Нали видя последните доклади. Направо обрече колониите ни.

Капитан Маккамон беше решил да помага самостоятелно на краля и му носеше копия от редовните брифинги на председателя. Информацията беше полезна, макар че Питър не можеше да прави нищо с нея.

— Забелязах много случаи на ирационално и нелогично поведение у председателя. Особено през последната година — каза учителското компи.

— Той наруши собственото си право и се поддаде на личните си чувства. Мисли повече за себе си, отколкото за Ханзата. ОХ, трябва да ни помогнеш.

В коридора се чу някакъв шум. Кралските стражи на пост пред вратата се отдръпнаха и пропуснаха двама облечени в ливреи слуги, които носеха подноси с храна. Питър смяташе, че пъстрото официално облекло е повече атракция за туристите, но слугите ходеха така във всички части на Двореца.