Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Интересно.

— А и така ще предоставим материал на медиите. Продължават да задават въпроси за краля и кралицата. Искат да знаят кога ще се роди бебето и защо кралската двойка напоследък няма публични прояви. Вече се появиха информации, че Питър и Естара са под домашен арест! „Поверителен източник!“. — Базил изръмжа сърдито. — Възложих ти задача да разбереш от кого изтича вътрешна информация. Разчитам на теб, Каин.

— Старая се, сър. Но за момента нямам представа. Този човек е много разумен и внимателен.

Базил въздъхна с отвращение и се насочи към същината на разговора.

— Извиках те, защото имам работа за теб. Трябва да напишеш едно много важно писмо.

— До кого? — попита заинтригувано Каин.

— До загрижените — или каквато фраза избереш. Писмото ще е от Естара. Разбираш ли, нашата кралица ще е отчаяна и съкрушена. Можем само да си представим как ще се почувства една жена, когато изгуби нероденото си дете.

Заместникът не можа да прикрие изненадата си.

— Кралицата е загубила бебето? Кога?

— Ще се случи скоро. И ще има медицински усложнения. Ако оцелее след помятането, ще имам нужда от това писмо. — Базил присви очи. — Трябва да е перфектно, защото ще бъде разпространено по медиите.

— Искам да се изясним напълно, господин председател. — Каин изглеждаше резервиран, дори ядосан.

— Не се прави на глупав. Кралицата трябва да звучи отчаяно. Няма да се справи със загубата на детето и от мъка ще посегне на живота си. Сигурен съм, че ще намери някакъв бърз и безболезнен метод.

Лицето на бледия мъж започна да почервенява и той си пое дълбоко дъх.

— Мисля, че е опасно и неразумно да убивате кралицата.

— Кралицата ще се самоубие… ако се наложи. Мисля, че ще трябва.

Каин се взираше в очите на председателя, без да помръдва.

— Помислете за последствията от подобно действие. Видяхте как обществото се зарадва, като разбра за бременността й. Ако тя изгуби бебето, хората ще са покрусени. А ако се самоубие, ще е още по-тежък удар. Сега не е време да си сваляме умишлено морала. Хората са отчаяни. Според мен поемате излишен риск.

Базил махна пренебрежително с ръка.

— Общественият морал ще падне за малко и после ще се вдигне. В такива трагични времена хората се хващат за всяка сламка. — Председателят се наведе да помирише едно бяло цвете. — За наше щастие принц Даниъл се справя забележително добре. Толкова е уплашен, че оказва пълно съдействие. Е, понякога се държи наперено пред слугите, но никога около мен.

Каин явно не беше доволен.

— Изкарва си го на другите. Това не е добро качество за лидер, сър. Трябва да се постараем да му го втълпим, докато все още възприема. В противен случай може да ни навреди в бъдеще.

— Напротив. Според мен това е знак за самочувствие. Кралят трябва да се държи точно така, стига да изпълнява каквото му наредя.

Каин продължаваше да се бори с гнева си. Базил беше дори доволен да види малко характер в заместника си.

— Сър, може ли да говоря искрено?

— Ако искам ласкатели, мога да си намеря цяла тълпа.

— Вашата неприязън към Питър подминава професионалните граници и се превръща в лична вендета. Според мен това ви пречи да взимате рационални решения.

— Никога не съм губил от поглед цялостната картина. Списъкът с прегрешенията на Питър е безкрайно дълъг, както и този на хората, които са ме разочаровали. Смятам постепенно да възстановя реда и за тази цел трябва да направя всичко необходимо. Имам си собствена методология.

Срещата бе приключила.

— Напишете писмото. Може да не се наложи да го използваме, но искам да сме готови.

Антон И Вао’сх горяха от нетърпение да споделят новите истории, които бяха открили в хранилището, и се отправиха към новите покои на губернатора Райдек’х. Вече бяха отсели най-провокативните и интересни документи, но още не разполагаха с лек за проблемите на мага-император.

Младежът изглеждаше изтощен, но и много по-уверен и решителен, отколкото на бойния лайнер. Трябваше да надзирава толкова много операции и да повдига духа на толкова хора, че нямаше време за колебания.

Язра’х се присъедини към тях, нетърпелива да узнае какво са открили. Красивата, но заплашителна жена седна съвсем близо до Антон, въпреки че той не й бе оставил много място. Ухаеше на чистота и свежест, макар че не носеше парфюм. Грациозните й котки обиколиха два пъти помещението и се настаниха в краката на Антон.

Райдек’х се обърна нетърпеливо към стария паметител.