Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Екипът, който бе проверил тунелите за достъп до повърхността, се върна и доложи на Кейлъб:

— Повечето сондажни шахти са срутени. Помпите и горивните преобразуватели са повредени.

— Имаме само един функциониращ асансьор, но някои от индикаторите му отчитат странни показатели. Джес, дори с Ческа да поправите тавана, не виждам как ще се справим. След смъртта на Ендрю… — Кейлъб изхълца и пое дълбоко дъх. — И ако ти не си постоянно до нас, не виждам как въобще ще продължим с бизнеса.

— Ще трябва да изоставим Плумас, поне засега. Твърде много системи са повредени и не можем да поддържаме среда за живот.

Оцелелите все още не можеха да проумеят случилото се. Уин и Торин поклатиха глави.

— Не можем да се махнем. Виж колко работа ни чака!

— Как ще преодолеем кризата? — изстена Торин.

— Ендрю се занимаваше с финансите. Как ще се справим без него?

— Кланът разполага с пари в сметките си, не се тревожете за това — изръмжа Кейлъб. — Но откъде ще намерим тежка техника за новите шахти и части за машините? Направо ме заболява главата. В името на Пътеводната звезда, ще ни трябват години!

Джес усети венталите в тялото си. Сега беше моментът. Двамата с Ческа имаха по-важна задача.

— Имам друга работа за вас. Много по-важна. Имаме нужда от помощта ви. На всички скитници, на цялото човечество.

Кейлъб примигна.

— Огледай се, Джес! Как бихме могли да ти помогнем?

— Можете — обади се Ческа. — Извикай всички. Трябва да чуете това, което имаме да ви кажем.

Кейлъб сви рамене.

— И без това имаме нужда от малко почивка — и от поне някаква надежда.

Отчаяните мъже и жени се събраха около руините на базата. Бяха наблюдавали сражението на Джес и Ческа с майка му и се бояха от могъщата двойка.

Венталите засилиха думите на Джес и те прозвучаха из цялото подземие.

— С говорителката Перони дойдохме тук с мисия. Вече сте се били с дрогите и зевесетата. Бягахте и се борехте за оцеляване, въпреки че убежищата ни непрекъснато намаляваха. Но войната все още не е свършила. Дори напротив. Най-голямата битка наближава и венталите имат нужда от помощта ни.

— Твоите вентали ни причиниха доста неприятности — изръмжа Торин.

— Един покварен вентал — поправи го Джес. — Останалите ви спасиха. Те могат да спасят другите кланове и цялото човечество. Трябва да спуснем хиляди вентали на хидрогските планети.

— Да, трябва да го направим — добави Ческа. — Илдирийците и зевесетата не разполагат с необходимите оръжия.

— Зевесетата разполагаха с достатъчно мощ, за да разпарчетосат Рандеву — посочи Кейлъб. — Защо трябва да се мъчим да им помагаме?

Ческа за момент се намръщи, но отвърна съвсем спокойно:

— Не всички хора са като зевесетата. Скитниците са по-добри.

Кейлъб повдигна вежди.

— Очакваш да повярваме, че ако победим хидрогите, зевесетата ще спрат да нападат скитнически бази? Ще спрат да опустошават горивните ни съоръжения? Ще освободят ли пленниците, които взеха? Шиз, може би дори ще построят наново Рандеву! Джес, и двамата с говорителката не сте глупави, обаче…

— Това, което знаем и което трябва да запомним, е, че истинският ни враг са хидрогите. Между хората винаги ще има конфликти. Нима предпочиташ хидрогите да унищожат всички ни?

Кейлъб не изглеждаше убеден, но се съгласи, макар и с неудоволствие. Братята му хвърлиха един поглед на непосилната задача за възстановяване на Плумас и Торин каза:

— Добре, вече сме под твоя команда. Какво се иска от нас?

Оцелелите работници бяха доволни, че отново имат цел в живота. Джес виждаше, че са готови за битка, стига да им покаже правилния враг и да им даде подходящи оръжия.

Двамата с Ческа им обясниха идеята си за използването на водни цистерни с вентали за едновременна атака срещу газовите гиганти.

— Всички може да се разпределите по четиринадесетте танкера. Ще ви кажем откъде да напълните вода.

— Нико Чан Тайлар вече обикаля клановете и събира хора. Останалите доброволци на Джес правят същото в целия Спирален ръкав. Ако ще нападаме всички хидрогски светове едновременно, ще ни трябват всички кланове от Авила до Золтан.

— Ако искате да откриете много скитници, идете на Ирека — каза Кейлъб. — Това е основното място за срещи напоследък. Двамата с Ден нагласихме цялата работа. — Братята Тамблин обясниха за новото споразумение между осиротелите ханзейски колонии и скитническите търговци. Ческа беше доволна да научи, че баща й може да е там.