Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— По дяволите, това звучи като наистина голяма операция — каза Келъм. — Организационен кошмар.

— Татко, откога се колебаеш да поемаш големи операции? — Зет сплете пръсти зад тила си и се залюля на стола. — Тук всичко е наред. Изпращаме транспортите с екти по-бързо, отколкото можем да напишем сметките на клиентите.

— Хидрогите знаят, че венталите са се върнали, и войната ще се разгори по-силно. — Нико не можеше да скрие тревогата си. — Ако не успеем да ги победим, животът ви, а и тези мини, ще пропадне в безкраен гравитационен кладенец. Венталите се нуждаят от нас и ние от тях!

— Е, проклетите зевесета със сигурност няма да победят хидрогите — изръмжа един управител на мина, Зет не го познаваше. — При всяка битка им наритват задника сериозно.

— А ние ще им натрием носа, ако се справим със заплахата! — засмя се Борис Гоф.

— Защо трябва да помагаме на проклетата Голяма гъска? — измърмори Келъм. — Малко ли злини ни причиниха?

Зет не издържа и стана.

— Татко, спомням си една твоя история — за поемането на правилния път.

— Това е различно, скъпа. — Той се почеса по брадата. Светлините на далечните небесни мини продължаваха да примигват самотно в облаците.

— Повярвайте ми, и аз не обичам зевесетата — каза Нико. — Те унищожиха оранжерийния астероид на семейството ми. Доколкото знам, родителите ми са пленници в някакъв лагер. Но хидрогите са по-голям проблем. Просто ви моля за няколко кораба, с които да разпространим венталската вода.

Усмихна се на Зет, но тя бе насочила вниманието си към лидерите на кланове.

— Погледнете се! Наистина ли искате да пропуснете най-великата битка в Спиралния ръкав?

— Това трябва да ме убеди ли? — попита Гоф. — След всичко, което съм преживял?

— Шиз, Борис — изсумтя Бинг Палмър. — Цял живот слушам за небесното ти миньорство по време на ураган на Франкония. Време е да натрупаш нови истории, ако искаш да продължат да те черпят по кръчмите.

— Просто следвайте Пътеводната си звезда — настоя Нико. — Време е да си върнем още газови гиганти. Знаете колко много хора умряха на Синята небесна мина тук. Както и на останалите планети.

— Проклетите хидроги убиха моята Шарийн на Велир. — Ноздрите на Келъм потрепериха. — Е, добре, по дяволите! Имаш моя глас. Писна ми да отстъпвам. Бих предпочел да извия врата на Ханзата за Рандеву, но ще се задоволя и с хидрогите. Засега.

Нико се усмихна с облекчение.

— Ще ви дам координатите на планетата Харибда. Това е първото място, на което Джес е засял венталите. Ще се срещнем там. Имаме график, за да може да координираме всички доброволци за едновременна атака.

Събранието се разпадна на оживени разговори: обсъждаше се какви кораби да използват, подробности в графика и кой още може да участва. Зет усещаше, че Нико й хвърля погледи крадешком, но се обърна към долните палуби. Младежът беше красавец, макар и малко вятърничав. Когато носеше доставки на Оскивъл, винаги подраняваше или закъсняваше — никога не идваше навреме. Тя обаче нямаше настроение за флиртове. Лошият опит с Фицпатрик все още й тежеше.

Пилотът тръгна да занесе съобщението и на другите скитнически поселища. Зет видя странния му кораб да излита от долната площадка и осъзна, че така и не му е казала довиждане.

Бе уморена от всички тези въодушевени планове и остави съзнанието си да се зарее в по-дребните грижи. Беше й малко странно при всичките тези грандиозни събития да се тревожи за личните си чувства. Но след като бяха напуснали Оскивъл и след бягството на пленниците се чувстваше самотна. Мразеше се, че бе допуснала Фицпатрик да я изиграе така… и се мразеше още повече, защото усещаше, че й липсва.

— Без изключения — повтори баба му, по-ядосана от провала си, отколкото от заминаването му. — Съжалявам, Патрик. От моето председателство изминаха години и хората, които ми дължат услуги, останаха малко.

Късно през нощта той се промъкна в пустата кухня, за да си вземе нещо за хапване. Не беше молил Морийн да задейства връзките си, но знаеше, че тя би направила всичко, стига да смята, че е „за негово добро“.

— Сигурен съм, че си направила каквото можеш — бе й казал. — Никой не те вини. — Не можеше да се върне в Земните въоръжени сили, не заради травмата от пленничеството, а заради това, което го караха да прави. Често сънуваше кошмари за кораба на Камаров и как бе издал заповедта за стрелба. Търговецът нямаше никакъв шанс.