Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Базил взе една совалка и заедно със заместника си Каин се отправи към дреднаута, който генерал Ланиан бе изтръгнал от компитата. Преглеждаше разни бележки и въобще не обърна внимание на съобщението на пилота, че ще пристигнат след десет минути.

— Ще ви предам доклада си веднага щом свърша, сър — каза Каин. — Назначил съм групи, които да обсъдят последиците. — Заместникът винаги осигуряваше абсолютно точни и прецизни доклади, които даваха необходимата информация за решенията на Базил.

Венцеслас хвърли последен поглед на обезсърчаващите цифри и вдигна глава от дисплея.

— Все още не ме интересуват крайните последици от това бедствие. Първо трябва да оцелеем през следващите няколко месеца.

Направо му прилоша, когато видя дупките и другите следи от схватка по корпуса на „Голиат“. Единственият голям кораб от цялата бойна група! Ако Ланиан се бе сражавал по-усърдно и бе изчакал още малко, дали щеше да успее да спаси и други кораби? Или ЗВС щяха да изгубят и този?

Подозираше, че генералът е взел правилно решение. Сега трябваше да прикрият информацията, че толкова много кадети са били изоставени в ръцете на врага. Също като при Оскивъл. Предишният случай бе получил доста неприятен отклик, след като неочаквано оцелелите и спасени от скитниците се бяха върнали.

Един протоколен офицер с измачкана униформа ги посрещна в резервния хангар.

— Заповядайте на мостика, сър. — Намръщи се на гънките на ризата си. — Извинявам се за вида си. Работим на двойни смени, за да завършим ремонтите.

— Това е ясно. Спестете официалностите и ме отведете при генерала.

Хаосът на мостика на „Голиат“ го накара да трепне. Ланиан по принцип държеше строго на устава, но въпреки че беше на палубата, работниците от екипажа говореха на висок глас и си подхвърляха инструменти. Офицери и войници разчистваха останките и инсталираха компоненти, работеха заедно без оглед на ранга. Оксижените хвърляха водопади от искри. Въздухът миришеше на пушек, горещ метал и нещо неясно, но много неприятно.

— Сър! — Протоколният офицер повиши глас. — Генерал Ланиан! Председателят пристигна.

Ланиан одобри някакъв инспекционен пад, подаден му от един лейтенант, и завъртя стола си. Брадата му бе набола: нещо необичайно, защото обикновено ходеше гладко избръснат. Беше свалил куртката си и носеше работна риза с навити ръкави без знаци за ранг.

— Господин председател, господин заместник, благодарен съм ви, че дойдохте да проведем срещата тук. — Бързо се здрависа и с двамата. Леденосините му очи бяха кръвясали. — Както виждате, не мога да отделя дори час, за да сляза до щаба на Ханзата. Трябва да си размърдаме задниците и да оправим всичко. Продължавам да събирам кораби, но не стигат дори за защита на Земята, камо ли за останалите планети. Компитата са завзели повечето бойни групи и ако се появят тук… да речем, че искам да съм максимално подготвен.

— Заместник Каин изготви цялостен анализ.

Каин активира датапада си и започна да преглежда цифрите, но преди да ги оповести, Ланиан хукна към някаква станция и се разкрещя.

— Казах ви да не дезактивирате тази система! Не ме интересува какво друго ще изключите, но искам оръжейните радари да функционират.

— Ами синтезът на х-храна, сър? — заекна обърканият новобранец. — В-вече поискахме резервни части. До края на деня ще ги изпратят от базата на Луната.

— Ами ако компитата се появят след час? Какво предпочиташ? Да имаме язери или говеждо?

— Р-разбрано, генерале.

Ланиан се обърна към Базил.

— Съжалявам. Докъде бяхме стигнали?

— Ще обобщя какво знаем — каза Каин. Заместникът може и да не разполагаше с твърдост, за да е добър лидер, но поне беше компетентен. — В най-добрия случай сме загубили приблизително седемдесет процента от армията през последните дни.

Генералът сякаш изпитваше физическа болка.

— И шестима от адмиралите ми. Трябва да сметнем, че тези бойни групи са изцяло под контрола на компитата. Доколкото знам, са оцелели единствено адмирали Уилис, Диенте, Сан Луис и Пайк.

— Възможно е още някой просто да е откъснат и да няма връзка. Но аз лично бих се въздържал от подобна нереалистично розова картина на ситуацията.

— Нереалистично розова картина? — Базил присви вежди.

— Какво искат тенекиите, по дяволите? — Ланиан започна да обикаля стола си. — Какво ги подтикна? Наистина ли са под контрола на кликиските роботи?