Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Няма да имат никаква защита срещу хидрогите или роботите — добави Ланиан.

— Съсредоточете се върху главното, господа. Земята е с най-висок приоритет.

Ланиан не беше доволен от заповедите, но кимна и почеса наболата си брада.

— Смятате, че, тези светове са заменими, така ли?

Базил знаеше, че екипажът на мостика подслушва, но подобно нещо не можеше да се пази дълго в тайна.

— Без Земята няма да има Терански ханзейски съюз. Трябва да се придържаме към приоритетите.

Морийн Фицпатрик разполагаше с чудесни превозни средства: късообхватни самолети, земни коли и дори една елегантна космическа яхта с илдирийски двигател и пълен с екти резервоар. Но Патрик предпочиташе античните автомобили, заради смазката, бензина и раздразнението, което предизвикваха у баба му.

Преди години Мадам Брадвата му бе забранила това хоби, защото омазаните ръце и мръсните нокти обиждаха чувствителността й. Но сега му бе взела няколко коли, за да има какво да човърка и да не се забърква в неприятности.

Патрик искаше да се занимава с по-значими неща. Искаше да дава интервюта и да изтъква позитивните неща, извършени от скитниците. Но Морийн го държеше в изолация в имението, докато търсеше най-добрите терапевти на света.

Бяха изминали два дни от злополучното парти.

Патрик се бе опитал да си уговори няколко интервюта, но покрай шока и объркването от бунта на компитата оцелелите от Оскивъл вече не бяха най-интересната история. ЗВС почти се бяха разпаднали, милиони бяха загинали, а роботите и кликисите със сигурност щяха да нападнат Земята. Баба му дори не трябваше да прибягва до връзките си. Вече никой не се интересуваше от несправедливото отношение към скитниците.

„Може би някой щеше да забележи опасността от компитата, ако не бяха толкова заети да разрушават скитнически селища…“

Беше сигурен, че генерал Ланиан и председателят Венцеслас си го бяха навлекли сами. Точно както бяха предизвикали екти ембаргото. Не можеше да повярва, че Ланиан хладнокръвно бе отрекъл унищожаването на кораба на Камаров! Трябваше да ги остави сами да се оправят с кризата. Патрик вече бе напуснал ЗВС, защото не можеше да търпи да служи в подобна организация. Колко ли млади офицери като него бяха накарани да стрелят по беззащитни скитнически кораби?

Чувстваше, че ще се пръсне от гняв.

За щастие Морийн се мяркаше рядко. Беше му предложила да се занимава с гаража. Патрик всъщност харесваше човъркането в старите двигатели, сменяше маслото, проверяваше радиатори и въздушни филтри. Физическата работа му помагаше да мисли по-трезво.

На Оскивъл бе говорил със Зет за автомобилите от средата на двадесети век, направени, преди да измислят компютърните чипове, и интелигентно/адаптивните връзки, които позволяваха на колите да се ремонтират сами. Технологията на двигателите с вътрешно горене беше примитивна, но брутално ефективна. Беше успял да си смъкне детайлни схеми за своите „Плимут“ от 1957 и „Форд Мустанг“ от 1972, както и една за „Шевролет Шевет“ от 1981, нея просто от любопитство.

Работеше по колите и правеше планове, след като вече бе захвърлил политическите глупости, военната кариера и семейната репутация. Смяташе да направи нещо неочаквано, щом притъпеше вниманието на баба си. Не мислеше, че ще има проблем да заблуди терапевтите, които трябваше да премахнат последиците от скитническото промиване на мозъка. Стокхолмски синдром, дрън-дрън!

Настани се зад волана на мустанга, завъртя старомодния аналогов ключ и натисна педала, за да разбуди звяра под капака.

— Поне едно нещо мога да правя като хората.

Погледна другите превозни средства и особено космическата яхта и се замисли. Можеше да управлява всяка машина в гаража. Може би трябваше да отмъкне кораба и да потърси Зет? Скитниците бяха напуснали Оскивъл и не знаеше къде да я търси, но със сигурност нямаше да я намери, ако стоеше в този гараж!

Махна крака си от газта и двигателят се задави и загасна. От задницата на колата излизаше сив пушек, миришеше на изгорели газове. В помещението се възцари тишина.

Докато се измъкваше от колата, видя баба си — стоеше на входа и го гледаше. Беше бледа, сивата й коса беше вързана на прост кок, вместо да е нагласена в обичайната натруфена прическа. Никога не бе изглеждала толкова неугледно.

Той тръшна вратата на колата, погледна мръсните си ръце и нарочно ги обърса в крачолите на панталона си.