Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Базил взе датапада от Каин, превключи на друг екран и го подаде на генерала.

— Ето какво ще направим. В старите дни са го наричали „да съберем фургоните в кръг“ — дефанзивна позиция за краен случай. Трябва да съберем всички функциониращи кораби и да ги разположим в Слънчевата система.

— Дори и малките цивилни съдове ли? — попита Каин. — Това може да предизвика голямо недоволство сред населението.

— Те ще изпълнят дълга си, точно както всички останали. Знаем, че невъоръжените търговски кораби нямат шанс срещу дрогите или нашата отвлечена флота, но поне ще ни предупредят, ако забележат врага. Ще ги ползваме като скаути.

— Може да разположим и автоматични сателити — предложи Каин. — Това ще увеличи покритието и ще ни даде време да реагираме.

— Система за ранно предупреждение? Това само ще ни каже кога да почнем да се молим. Почти нямаме с какво да се бием. Ако ни нападнат със значителни сили, изгаряме отвсякъде.

Внезапно на няколко секции на мостика светнаха аларми. Разузнавателните кораби изпращаха съобщения.

— Приближаващи съдове, генерале. Три на брой.

— Какви са? Колко големи?

— С размерите на манта, сър. Излъчват сигнали на ЗВС.

— Това вече не означава абсолютно нищо — изръмжа Ланиан. — Изпратете прихващачи с достатъчно мощ да ги унищожат, ако се окажат врагове.

Техниците бяха успели да оправят няколко станции и сега разполагаха с екран, на който се виждаха позициите на приближаващите кораби и прихващачите. За тяхно облекчение скоро получиха ново съобщение.

— Наши са! Три манти, пилотирани от хора. Избягали са от квадрант 7.

— Как може да сте сигурни? — попита тихо Базил.

— Говорихме с тях директно. Няма никакво съмнение.

— И аз не заподозрях адмирал Ву-Лин — изръмжа Ланиан — и платихме скъпо. Някой да отиде на борда и да провери. Лично. Не вярвайте, докато не видите хора от плът и кръв.

Скоро съобщението беше потвърдено.

— Новините наистина са добри! Било е страхотна касапница, но са успели да се отърват. На една от мантите има само седем оцелели, включително адмирал Уилис! За да стигнат дотук, се е наложило да се свържат към системите на една от другите манти.

По комуникационния канал прозвуча нов глас, на възрастна жена.

— Да благодарим на съдбата за диарията — без нея нямаше да оцелеем. Генерале, хранителното отравяне ни спаси живота. Понякога съдбата си играе странни игрички.

— Моля обяснете, адмирал Уилис.

— Хранителните системи на „Юпитер“ се повредиха и цялата смяна беше повалена от салмонела. Не исках да оставям дреднаута без персонал и изтеглих повечето компита от другите кораби. Основно да се грижат за болните в лазарета. Защо да не оставим тенекиите да чистят повръщаното и лайната, нали? Както и да е, бях на инспекция на една от мантите, когато компитата полудяха. На „Юпитер“ имаше толкова много, че го завзеха за секунди, но поне имахме шанс на останалите кораби. Три очукани манти — само това успях да измъкна. Останалата част от бойната група е в ръцете на врага. Направо ми се иска да напълня гащите, дори без диарията.

— Адмирале, поне успяхте да се приберете. Не знаете колко са важни за нас тези манти. Трябва ни всяко парченце екипировка, та дори да се нуждае от поправка.

— Закърпихме каквото можахме с подръчни материали.

Базил погледна ремонтните екипи по мостика на „Голиат“. С прибирането на все повече повредени кораби задачата щеше да става все по-трудна.

— Докарайте всички кадърни космически работници. Не ме интересува с какво се занимават и за кого работят. Без извинения. Трябват ни всички. Корабостроителните докове са в астероидния пояс, но предпочитам да държим функциониращите съдове наблизо.

— Господин председател, само ми дайте части и хората ми ще се оправят сами.

— Добре. — Базил погледна датапада. — Щом ни е останала само една трета от ЗВС, издавам заповед за пълна мобилизация. Всички войници, независимо дали са на активна служба, всички пенсионирани специалисти, които работят като консултанти в частния сектор — всички да се явят незабавно. И трябва да повикаме всеки оцелял кораб на ЗВС, независимо къде се намира. Всички трябва да се приберат вкъщи. Веднага. Говорим за мащабна защита на планетата Земя.

Каин се намръщи, обмисляше последиците.

— Господин председател, може и да сме спрели доставките, но все още поддържаме присъствие в колониите. Заповедта ви ще ни принуди да ги оставим да се спасяват сами.