Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Антон подозираше, че броят на корабите е начинът, с който магът-император показва, че отново приема Хирилка в стадото. Тези бойни лайнери не бяха знак за наказание, а за прошка. Всеки кораб беше пълен със здрави войници, талантливи инженери и така нужните провизии, да не говорим за паметителя Вао’сх и за самия него: те двамата трябваше да документират всичко.

Антон предполагаше, че след ужасите на Марата приятелят му няма да иска да пътува, но старият паметител държеше да види какво се крие в подземията на цитаделата. Освен това възстановяването на Хирилка беше нещо, на което задължително трябваше да присъства паметител. След като му бяха отменили забраната да пътува, Антон се чувстваше като дете, което са пуснали да си играе навън.

Главната цел на експедицията бе да достави новия губернатор, който да управлява този свят. Казваше се Райдек’х и бе само на тринадесет години.

Антон погледна момчето, което стоеше нетърпеливо с тях на мостика. Райдек’х непрекъснато се въртеше около Язра’х, която бе определена от мага-император за негова наставница. Това й отнемаше много време, но беше донякъде добре дошло за Антон.

При нормални обстоятелства синовете на мага-император с благородническо потекло се назначаваха за губернатори по определен ред. Законният губернатор на Хирилка беше Пери’х — образован и разумен мъж, според това, което бе чул Антон — но Руса’х го бе убил в началото на бунта си. Сега, след като бунтът бе потушен, постът се полагаше на сина на Пери’х. По принцип рядко се случваше някой губернатор да умре млад и кандидат-губернаторите имаха достатъчно време за обучение. Но сега се налагаха спешни мерки. Всичко беше струпано върху Райдек’х и момчето изнемогваше. Антон въобще не искаше да е на негово място. Предпочиташе да наблюдава отстрани.

Райдек’х започна да засипва с въпроси Язра’х още преди да напуснат системата на Илдира.

— Дали наистина ще е толкова зле, както казват?

Язра’х не беше политически инструктор, но имаше силен характер, който щеше да служи на младия губернатор по-добре от дузина обикновени учители.

— Колкото е зле, толкова — каза тя. — Наследи товар, какъвто не си си представял, Райдек’х. Но си е твой. И ще си го носиш.

— Хората на Хирилка ще ми помогнат — заяви момчето с надежда. — Нали?

— Те са твоят народ и ти си техен губернатор. Ще получиш всичко, от което се нуждаеш.

— Ами ако се нуждая от сила в сърцето? — Наистина май беше твърде млад.

— Ако е във възможностите ми, ще ти я дам. Магът-император поиска да ти помагам, въпреки че нямам опит в политическите маневри. Баща ти щеше да е отличен губернатор. Сега аз ще направя всичко, за да ти покажа как да станеш разумен водач.

Антон имаше чувството, че подслушва много интимен разговор. Райдек’х вирна брадичка и преглътна. Изправи рамене. Мъчеше се да имитира воинската стойка на Язра’х. Антон определено изпита симпатии към него.

Вао’сх стоеше отстрани и се опитваше да запомни всичко, та после да го предаде в Залата на паметителите. Язра’х гледаше строго. Беше взела исикските си котки, но по време на пътуването те бяха затворени в трюма, за да не притесняват екипажа.

— Тал, наближаваме тройната система Дурис — каза навигаторът.

По принцип в системата нямаше нищо интересно. Нямаше населени планети или газови гиганти. Трите слънца бяха осветявали ярко небесата на Илдира, докато хидрогите и фероуите не угасиха едното.

Язра’х изгледа Антон, повдигна вежди и се обърна към губернатора.

— Нарочно накарах тала да минем по този курс. — Едноокият командир нареди да намалят скоростта. — Трябва всички да видим това и да го запомним.

Бойните лайнери се придвижваха в перфектна формация. Звездата все още блещукаше от остатъчните реакции, но бе мъртва, след като бе загубила вътрешното си налягане. Антон не беше физик и се чудеше какви фундаментални промени и какви оръжия са необходими да се загаси слънце. Дурис-Б вече не бе звезда, а гробница.

— Плашещо е.

— С право си уплашен — каза Язра’х. — Виж какво могат враговете ни.

Райдек’х гледаше с отворена уста.

— Как можем да устоим на противник, който може това?

— Магът-император ще намери начин да ни спаси. — Язра’х повиши глас, не само заради момчето, а и за целия мостик.

Тал О’нх мълчаливо докосна гърдите си, където освен многобройните отличия от Слънчевия флот имаше и призматичен диск. Антон разпозна символа на Източника на светлина. Като знаеше неподправения ужас на илдирийците от мрака, не бе изненадан, че мъж, който е загубил едното си око, носи амулет, символизиращ постоянната светлина.