Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Разчистете коридорите! — разкрещя се Маккамон и дворцовите служители побързаха да се отдръпнат в страничните стаи. — Вие двамата, огледайте следващия коридор.

Естара се препъна и Питър я подхвана. И двамата осъзнаваха какво ще последва. Бяха забелязали последния поглед на председателя.

— Това е краят — промълви кралицата. — Мъртви сме.

— Не и ако мога да ви помогна, ваше величество — обади се Маккамон през рамо. — Не говорете така. Ние ще ви опазим. — Кралските стражи нямаха представа какво се случва. А може би имаха…

Дворецът на шепота вече не беше безопасно място за кралската двойка.

Предните стражи спряха на едно разклонение и блокираха с извадени оръжия страничните коридори, за да може групата да премине без спиране. Дворцовата охрана вече бе отцепила банкетната зала. Двестате присъстващи бяха задържани и щяха да ги разпитват за евентуални връзки с Франц Пелидор. През следващите часове в двореца щеше да е пълен хаос.

Питър стисна зъби. Председателят много добре знаеше, че Пелидор е невинен и че няма никакви съучастници, но трябваше да предприеме някакви мерки. Половината Земя бе видяла обвинението на Сарейн и как Пелидор бе станал жертва на собствената си отрова.

Защо Сарейн бе развалила всичко? Щом се бе досетила за отровата, вероятно знаеше и кои са истинските виновници. Питър изобщо не съжаляваше за смъртта на помощника. Точно той бе отвлякъл младия Реймънд Агуера преди много години. А след това бе предизвикал пожара, който погуби семейството му. Пелидор заслужаваше много по-бавна и болезнена смърт от отровата на фаулдура.

Сарейн бе избрала да спаси Базил дори това да означаваше смърт за сестра й. Естара едва ли щеше да получи шанс да говори с нея отново. Вероятно дори нямаше да я види повече.

Но пък провалът имаше и добри страни. Ако председателят ги убиеше сега, дори най-промитите медии щяха да надушат, че има нещо нередно. Това им спечелваше още малко време. Може би двамата с кралицата щяха да останат живи още няколко дни.

Капитан Маккамон остана нащрек дори след като стигнаха кралското крило. Изпрати няколко стражи да проверят покоите им. След като се увери, че всичко е чисто, постави четирима души пред главния вход. Питър знаеше, че тези мъже ще направят всичко, за да ги защитят.

Капитанът се вмъкна след кралската двойка и провери отново всеки ъгъл. Жилите на врата му бяха опънати.

— Винаги съм мислил, че му има нещо на този Пелидор. Беше твърде самонадеян. Няма да забравя как се опита да ви попречи да се видите с председателя. — Изсумтя презрително. — Според мен се е забъркал в някакви тъмни дела и си получи заслуженото.

Питър кимна мълчаливо.

— Ако Пелидор ви беше послушал за компитата, сега Ханзата нямаше да е в такава криза. — Маккамон поклати глава. — Ако хидрогите се появят, както ни предупреждават илдирийците, вероятно ще сме изправени пред края на човешката раса.

Естара си пое дъх и зададе очевидния въпрос, за да прецени реакцията на стражите.

— Но ако Пелидор е отровил кафето, защо го изпи?

— Вероятно за да защити съучастниците си. Фанатик. Заговорът може да е много по-голям, отколкото предполагаме. — Капитанът намести баретата си. — Ще наредя да инсталират скенери за отрова. Отсега нататък ще проверяваме храната ви внимателно.

— Въпреки това не се чувствам в безопасност — каза Питър и съзря неочакван шанс. — Капитане, дайте ми оръжието си.

— Няма нужда, ваше величество. Нищо няма да се случи на вас и кралицата, докато съм тук.

Питър го погледна твърдо.

— Не се съмнявам в способностите ви. Но не подценявайте жестоките убийци. След провала с отровата следващия път ще използват друг метод. — Той протегна ръка към оръжието. — Дайте ми шанс да защитя кралицата и нероденото ни дете.

Маккамон погледна зашеметителя си и провери зарядите.

— Знаете ли как да си служите с него?

— Като по-млад имах известен контакт с оръжия. — Това беше в друг живот, когато се стараеше да оцелее на улицата. — Вашата задача е да се погрижите да нямам нужда от него.

Маккамон отиде да провери стражите, а Питър скри зашеметителя в дрехите си и погледна многозначително кралицата. Сега поне бяха въоръжени срещу това, което възнамеряваше да им прати Базил.

В съответствие със заповедите на мага-император и желанията на хидрогите адар Зан’нх тръгна със стотици бойни лайнери към Земята. Нира се бе вкопчила в надеждата, че Джора’х ще удържи на думата си и ще направи всичко, за да спаси двете раси. Искаше й се да му вярва, но все още не бе спечелил пълното й доверие. Продължаваше да има тайни от нея.