Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Делфините също бяха изчезнали, макар че нямаше доказателство, че са убити. Соленоводният басейн беше изпразнен и почистен. Успя да открие един работник от поддръжката, който каза само, че делфините са умрели.

С нарастващ ужас изгледа записите от гонката в Кралския канал, като обърна специално внимание на Базил. Той очевидно очакваше нещо с нарастващо напрежение… а после се ядоса, въпреки че не се случи нищо. Или може би точно затова. След толкова години заедно тя знаеше как да разчете емоциите му. Определено бе очаквал да се случи нещо. Експлозия? Установи, че по същото време е задържан скитнически търговец, Ден Перони, с някакво скалъпено обвинение.

Всичко пасваше, точно според думите на Естара. Нима можеше да не й повярва? Как да оспори толкова факти?

След второто ястие Базил стана и призова за внимание. Председателят рядко произнасяше публични речи и Сарейн прие това като поредното доказателство, че не иска Питър да си отваря устата.

Базил сложи ръка на рамото на Даниъл и заговори:

— За разлика от краля, досега принц Даниъл избягваше публичното внимание. Но поради сериозната криза крал Питър ни нареди да използваме ценните му възможности и качества. Имаме нужда от силата и енергията на Даниъл. — Питър гледаше мълчаливо, а Базил подкани младежа да се изправи. — Представям ви принца. Запомнете това лице, защото ще го виждате често за в бъдеще.

Тя хвърли бърз поглед към Питър и Естара. Двамата пляскаха без особен ентусиазъм. Базил очевидно подготвяше нещата за бърза смяна на властта.

Дрехите на Даниъл бяха ушите по мярка, но явно бяха съвсем нови и не бе свикнал да ги носи. Той се изчерви от вниманието и Сарейн си помисли, че това идеално допълва картината.

Принцът прочисти гърло, благодари за аплодисментите и каза:

— Всеки на Земята осъзнава, че трябва да се държим заедно, ако искаме да оцелеем. Искам да изкажа личната си благодарност на екипа, който проучва хидрогския кораб. — Той кимна към една странична маса, на която седяха несвикналите с медийно внимание учени. — Дори без доктор Свендсен тези хора успяха да активират двигателите и демонстрираха, че могат да управляват кораба в няколко пробни полета. — Принцът сведе поглед, сякаш гледаше в някакви бележки, после вдигна глава към Питър и бързо отмести очи. — Екипът успя да включи и транспортала, макар че все още не са разчели координатната система. Но това е само въпрос на време.

После сякаш си спомни още нещо.

— Ще попитате, как ще ни помогне това в борбата с хидрогите? Щом разберем двигателите, ще открием слабите им места. Но още по-добре ще е, ако оправим транспортала. Тогава ще можем да отваряме проход директно в бойните кълба и да им пускаме бомби направо върху главите! Няма да е нужно да използваме корабите на ЗВС.

„Би било добре, защото и без това не ни останаха много“.

Даниъл привърши речта си, изчака аплодисментите, седна и поръча да донесат основното ястие. Сарейн беше объркана. Новините за хидрогския кораб бяха интересни, но не бяха достатъчен повод за подобно бляскаво представяне на принца. Може би беше тест, за да се провери дали младежът спазва инструкциите.

Докато поднасяха блюдата, разговорът се насочи към обещанието на Слънчевия флот, със смес от надежда и скептицизъм.

— Илдирийците ще са от помощ… стига изобщо да дойдат — заяви червендалестият енергиен министър.

— Минаха само пет дни — отвърна секретарят по транспорта и топна резенче месо в пикантния сос.

— Така е. Но пък казаха, че хидрогите ще нападнат скоро.

Сарейн ядеше, но не усещаше вкуса на храната. Всеки път, като погледнеше към кралската маса, забелязваше, че Питър държи ръката на жена си. Ако подозренията им към председателя бяха верни, двамата имаха сериозен повод за тревога. След представянето на Даниъл времето им се намаляваше сериозно.

Какво ли бяха планирали? И какво трябваше да прави тя? Стомахът й се беше вързал на възел. Вече на два пъти Пелидор се приближаваше и шепнеше нещо на председателя.

Започнаха да разчистват чиниите. Базил не беше разговорлив, но очевидно бе останал доволен от банкета. Дойде ред на десерта — плодова скулптура, която беше по-скоро внушителна, отколкото вкусна. Едно компи се появи със специална кана кардамоново кафе за Базил и му наля.

Сарейн така и не бе заобичала тази напитка, но Базил рядко пиеше нещо друго. Това беше една от чудатостите му, които я привличаха.

Председателят посегна за чашата и тя забеляза, че кралят и кралицата следят внимателно всяко негово движение. Двамата бяха убедени, че той ще ги убие, ако не го спрат по някакъв начин. И двамата се бяха втренчили в чашата кардамоново кафе. Напитка, която не пиеше никой друг.