Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

„Липсващите фаулдурови плодове!“

Пелидор пак се появи и зашепна нещо и Базил се намръщи.

Сарейн се разкъсваше от противоречиви емоции. Боеше се за Базил, но не можеше да отрече доказателствата, които бе открила. „Той е мой любовник! Но иска да убие сестра ми!“ Трябваше да бутне чашата му или да извика, че вътре има отрова.

Но това щеше да обрече Естара на смърт. Дори да не беше решил да убие краля и кралицата, Базил със сигурност щеше да го направи, ако те се опитаха да го отровят. А тя не можеше да погуби Естара. Просто не можеше!

Но също така обичаше Базил. Беше прекарала години с него. Той я беше взел под крилото си и я бе научил на всичко в политиката. Не можеше просто да седи и да го гледа как умира. Мислите й препускаха бясно. Как можеше да предотврати това? Преиграването беше непростим грях в очите на Базил.

Той вдигна чашата към устните си, явно без да подозира нищо. Сарейн скочи и викна:

— Не!

Всички млъкнаха. Базил я погледна раздразнено. Сарейн трябваше бързо да измисли нещо. Всяко обяснение изглеждаше абсурдно. Освен това знаеше, че той упорито ще отпие от чашата само за да й докаже, че греши.

— Видях… — Сарейн се опита да не гледа към сестра си и се обърна към Пелидор. Помощникът беше груб и студен мъж и бе извършил доста злодеяния по заръка на председателя. Ръцете му бяха не по-малко кървави от тези на Базил.

— Да, посланик Сарейн? Какво има? — попита намръщено Венцеслас.

— Видях господин Пелидор да сипва нещо в кафето ви. Уплаших се.

Базил я погледна изненадано. Никога не бе реагирала така, но пък не бе давала и повод да поставя под съмнение поведението й.

— Това е много странно.

Тя затаи дъх и се насили да кимне.

— Знам, господин председател. Може да е плод на въображението ми, но определено беше подозрително. — Тя преглътна. — Не е ли по-добре да сме предпазливи, отколкото да съжаляваме? — Отчаяно искаше да погледне кралската двойка за следи от вина, но задържа очите си върху възмутения Пелидор.

— Господин председател, това е абсурдно. Изобщо не съм докосвал кафето ви.

— Сигурна съм в това, което видях — настоя Сарейн.

Някой от дъното на масата се обади достатъчно високо, че да го чуят всички:

— Това не е ли онзи, който отказа да повярва в предупрежденията на краля за компитата? Човекът, който ни каза, че няма за какво да се тревожим!

След бунта медиите непрекъснато въртяха смелата реч на Питър пред фабриката за компита, в която настояваше кликиските модули да се подложат на сериозна проверка. Тогавашният отказ на Пелидор бе довел до смъртта на много хора.

Базил чу засилващото се мърморене и погледна Сарейн.

— Няма причина да вярвам, че моят помощник би ми навредил. — Той вдигна чашата, помириса я и я подаде на русия мъж. — Но за да ощастливим посланик Сарейн, господин Пелидор, бихте ли отпили, за да докажете, че на кафето му няма нищо?

— Не обичам кафе.

— А аз не обичам безпочвени подозрения. Пий!

Пелидор погледна Сарейн, намръщи се и изгълта цялата чаша. След това отново вдигна очи към нея. Тя почувства вълна от облекчение, примесено с объркване.

Пръстите на Пелидор се разтрепериха и той изпусна чашата. Лицето му се разкриви. Той се обърна към председателя и рухна със стон на земята. Базил отскочи настрани. Пелидор се давеше, очите му се бяха изцъклили, мъчеше се да поеме въздух… след това застина.

В залата настъпи хаос, представителите на медиите напираха да приближат. Кралските стражи пристъпиха напред. Стъписаният председател не помръдваше и Сарейн се опита да го дръпне от масата.

Хората на капитан Маккамон застанаха в кръг около кралското семейство.

— Изведете краля! Това беше опит за убийство.

След секунда стражите се добраха и до Даниъл.

Базил опита да се съвземе; знаеше, че медиите ще въртят тези клипове постоянно през следващите дни.

— Отведете краля и кралицата в покоите им. И ги охранявайте добре. — Гласът му стана по-твърд. — Може да има и други опити.

Питър и Естара изглеждаха смаяни и Сарейн не мислеше, че се преструват. Преди да ги отведат, председателят изгледа злобно Питър. Въпреки опита подозрението да се отклони към Пелидор, Базил добре знаеше кои са истинските заговорници.

Стражите изведоха бързо кралското семейство от банкетната зала. Капитан Маккамон държеше зашеметител.

— По-бързо! — заповяда капитанът. Сребристата му барета бе килната върху бялата коса.

Бременността на кралицата затрудняваше движението й, но тя се стараеше да не се бави. Питър беше сигурен, че ако се наложи, стражите ще я понесат на ръце.