Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

„Преди милион години, в напълно различна вселена…“

Ден умоляваше жена си да отидат в ханзейска болница, където според него щеше да има по-голям шанс. Но Лира отказа. Тя много добре осъзнаваше, че е обречена. Каза му да го преодолее. Да си живее живота и да свиква с промените. Въпреки скръбта си той изпълни последната заръка на жена си.

— Мисля, че ни очакват още много промени — каза Ден.

— Огромни — отвърна Ческа. — И имаме нужда от помощта ви.

Отне й почти час да обясни събитията в Спиралния ръкав на събралите се. Те бяха удивени както от думите й, така и от очевидните промени в тялото й. Баща й с ужас научи за разрушенията, причинени от покварения вентал на Плумас, откъдето се бе завърнал наскоро. Ческа смяташе, че няма да й е трудно да убеди скитниците да я последват.

— Кажи ни къде да отидем и ще направим каквото трябва. Все ще е по-добре, отколкото да седим тук и да чакаме дрогите. Предпочитам да ги бия на тяхна територия.

— Дай ми шанс да демонстрирам скитническата гениалност — заяви Кото. Двете му компита носеха някакви навити на руло полимерни постелки. Кото взе една и я опъна пред Ческа. — Това е един от звънците ми, говорителке. С тях ще се борим срещу хидрогите. Пръскат бойните кълба като яйца.

Ден се засмя.

— Вече произведохме сто хиляди от тези неща и очакваме да удвоим количеството им до няколко дни. В името на Пътеводната звезда, дрогите ще съжалят, че са изпълзели от газовите си гиганти.

На Ческа й се искаше да ги разцелува.

— Чудесна работа, Кото. Гордея се с теб.

— Ти ни вдъхнови, говорителке. Мисля и за още начини, с които да победим дрогите.

— Докато разполагат с умове като теб, скитниците ще оцелеят. Продължавайте производството. Аз трябва да отида на Харибда, където се събират танкерите. Елате и вие, колкото се може повече. Хидрогите ще срещнат противник, какъвто не са си и представяли.

Банкетът в чест на принц Даниъл беше „скромно“ мероприятие за двеста от най-влиятелните функционери на Ханзата. Всяко място, всяка чиния и всеки букет бяха подредени изключително внимателно. Сарейн не беше виждала подобно разточителство от сватбата на Питър и Естара.

За разлика от тогава, сега нямаше да има представители от колониите — те бяха изоставени от ЗВС. Сарейн беше единственият чуждоземен посланик.

Одобрените от Ханзата камери летяха наоколо и предаваха събитието по цялата Земя. Сигналът се излъчваше и към космоса, за да могат да гледат и войниците от ЗВС. Сарейн обаче се съмняваше, че те ще се заинтересуват от банкета на принц Даниъл.

Сарейн зае своето място до председателя. Усмихваше се на неуместните шеги на политиците и висшите служители. Беше й трудно да седи до Базил след цялата отчужденост, която демонстрираше той. Изглеждаше загубил интерес към всичко, освен настоящата криза. А тя не можеше да избие от главата си обвиненията, които бе отправила Естара…

Преди банкета Сарейн отиде отново до градината, за да помисли над думите й. Познатите терокски растения й напомняха как като малка Естара обичаше да скита из гората. С изненада забеляза, че отровните плодове на фаулдура са изчезнали. Сигурно някой градинар ги бе откъснал. Това обаче бързо изскочи от ума й…

Брадатият архиотец произнесе традиционната молитва и банкетът започна. Принц Даниъл беше централната фигура и затова първо сервираха на него — само малка порция ордьоври и сирена. При вида на по-големите порции на другите гости принцът се постара да прикрие разочарованието си. Когато го бе видяла за последно, момчето беше доста пълно, но сега се бе вталило. В очите му имаше някаква празнота. От друга страна, стараеше се да прави всичко, каквото му казваше Базил, досущ като послушно кученце.

Дали наистина го бяха държали упоен няколко месеца, както твърдеше Естара?

Докато поднасяха салатите, Сарейн погледна към сестра си. Кралят и кралицата седяха на отделна маса и персоналът се грижеше специално за тях. Уж това бяха най-добрите места, с изглед към цялата зала, но тя се зачуди дали Базил нарочно не ги е поставил там, за да не могат да говорят с никого.

Бореше се с подозренията си. Вместо да отиде в покоите на Базил и да го попита директно, бе направила дискретно проучване на колкото се може повече факти. И успя да потвърди и най-невероятните подозрения на сестра си без никаква трудност.

Кралят и кралицата не бяха напускали двореца от бунта на компитата, с изключение на срещата с адара. Наистина бяха под домашен арест. Сарейн намери и заповед, подписана от Базил: нареждаше на един доктор да направи аборт на Естара.