Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Не можем да слеем душите си чрез тизма… но думите са безсилни да опишат това, което имаме да си казваме.

— Точно затова е важно да ти имам доверие. — Нира се замисли за времето, когато той беше престолонаследник. Тогава цареше мир и просперитет.

— Ти си все така красива, но и двамата сме променени. Любовта ни не може да е същата както преди. Аз…

— Знам. — Когато бе станал маг-император, той се бе отказал от мъжествеността си, за да може да контролира нишките на тизма. Тя пък бе преживяла множество травми. Връзката им вече не можеше да е сексуална, но това само засилваше любовта им. Физическата страст щеше да отстъпи място на неразделното душевно партньорство.

Останаха дълго на балкона, взрени в очертанията на града.

— Как ми се иска отново да усетя световната гора! Тук има ли фиданка? Къде са тези, които донесохме с посланик Отема?

Джора’х тъжно поклати глава.

— В Призматичния палат няма фиданки. Бяха… унищожени. — И стисна устни, сякаш за да се спре, преди да е казал някаква лъжа.

Нира усещаше, че той все още пази тайни. Беше съвсем очевидно, като черни петна по бяла дървесина. Дали някога щеше да спре?

След като фероуите унищожиха хидрогските кълба над Хирилка, тал О’нх побърза да поднови разтоварването на хора и материали. Стотици лайнери изпразваха трюмовете си, разтоварваше се храна, машини и строителни материали.

Работниците издигаха нови сгради, като мравки, поправящи мравуняка си. Изтощените хора се ободряваха, като гледаха напредъка на строителството и засаждането на нови растения.

Екипите успяха да поработят няколко дни, преди да се случи следващото нещастие.

Едноокият командир бе на почти празния флагмански кораб. Не беше спал от дни, сивият му кок беше необичайно разчорлен. Все пак бе успял да намери време да излъска медальона си и скъпоценния камък, който стоеше в дупката на окото му.

Внезапно алармите се задействаха.

— Докладвайте — нареди Он’х.

— Приближават от всички страни, по стотици различни вектори. Никога не сме виждали такава армада. Сензорите са претоварени.

— Каква армада?

— Хидрогски бойни кълба — насочени към Хирилка! Нямаме никакъв шанс срещу тях.

Сферите се събираха на границите на системата като потоци от диаманти. Сигурно бяха събрани от множество газови гиганти и бяха дошли през някой от транспорталите.

О’нх зае мястото си в командния център. Беше сигурен, че фероуите са провокирали атаката с унищожаването на трите бойни кълба. Погледна тактическите екрани. Врагът ги превъзхождаше по численост.

— Пригответе се за финална битка.

Кохортата му можеше да причини доста щети, ако прибегнеше до самоубийствени атаки. Но не можеха да спечелят дори всеки лайнер да унищожеше по едно бойно кълбо. Силите на врага бяха внушителни.

Искаше му се паметителят Вао’сх и човекът да бяха с него. Събитието определено си заслужаваше наблюдението. Въпреки че едва ли щяха да оцелеят, за да го опишат като част от Сагата.

— Да формираме ли защитна линия, тал? Да се съсредоточим над центъра на града?

— Кажете на губернатора Райдек’х, че ще направим всичко възможно. Бъдете готови, но не реагирайте прибързано. Предишния път бойните кълба не ни нападнаха.

Извънземната армада се приближаваше бързо. След това мина покрай Хирилка и се отправи към синьо-бялото първично слънце.

Екипажът се развика радостно, но О’нх се намръщи.

— Значи не идват за нас. Хирилка няма никакво значение за тях. Дори сделката с мага-император не е по-важна от борбата с фероуите.

— Това са добри новини, тал!

Спокойствието отстъпи място на ужасяващо подозрение, защото вече бе виждал подобно нещо.

— Нещата може да се окажат по-лоши, отколкото предполагахме.

Хидрогските кораби се приближиха към слънцето като мушици, привлечени от огън, и започнаха да атакуват самата звезда.

От плазмените морета започнаха да излизат елипсоидите на фероуите и да се забиват в бойните кълба. Битката започна.

О’нх разбираше, че фероуите вероятно ще загубят. Звездата щеше да бъде унищожена, точно като Дурис-Б. Талът и лайнерите не можеха да направят нищо. Нито пък магът-император.

О’нх започна да изчислява колко от населението на Хирилка е оцеляло след хидрогските атаки и бунта на Руса’х. Прецени броя на корабите в Слънчевия флот и се замисли коя група е най-близо.

— Изпратете незабавно съобщение на тал Ала’нх. Да дойде с кохортата си колкото се може по-скоро. Не знам колко време ни остава, преди слънцето да умре. — Погледна отново към звездата, където кипеше свирепа битка. — Ще ни трябват всички негови кораби, както и моите, за да евакуираме планетата. Хирилка не може да бъде спасена.