Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Накрая се оформи в боен кораб — първият от новата флота.

Джес Тамблин също беше изненадан: не бе подозирал какво може да направи венталската енергия, когато се съедини със световната гора. Всички бяха зяпнали като деца, видели ято кондорови мухи.

— Това е само началото — извиси се гласът на Бенето.

От кораба на скитника се откъснаха нови мехури вода. Насочиха се към други повалени дървета и обгорени дънери, които още не се бяха възстановили. От гората започна да се оформя цяла армада дървесни кораби.

Солимар се усмихна на Сели — черпеше информация от верданското съзнание — и каза:

— Вече знаем как са били създадени първите бойни кораби! Световни дървета, напомпани с венталска вода, събрани в симбиоза, достатъчно силна, за да надвие хидрогско бойно кълбо. Стотици кълба!

Новите кораби бяха повече от сто. Сели искаше да обиколи гората и да ги види всичките.

След първата атака населението на Терок се чувстваше победено, всички се чудеха само как да оцелеят. Сега ги изпълваше силно ново усещане. Надежда.

— Ако хидрогите знаят какво ги чака, направо ще се предадат.

Бенето стоеше в сянката на първия боен кораб и гледаше скитника.

— Джес Тамблин, ти донесе това, от което имахме най-голяма нужда. Чрез венталската вода ще успеем да добавим нови кораби към онези, които призовахме от дълбините на космоса.

Джес вдигна рамене, сякаш не можеше да повярва за какво е помогнал.

— Но дали това ще е достатъчно? Мога да ви предложа и друго. Скитническите кланове събират танкери и цистерни, с които да откарат венталска вода на газовите гиганти.

Големът погледна бодливите дървета, които изпълваха терокското небе.

— Тези кораби също ще се включат в битката. Врагът вече е отслабен от постоянните сблъсъци с фероуите. Този път можем да ги победим завинаги.

— Аз все още имам доста работа. Трябва да координирам скитническите цистерни и зареждането им с венталска вода, докато вие приготвите дървесните кораби. Все пак дрогите разполагат с хиляди бойни кълба.

Най-близкият вердански кораб продължаваше да пращи, растеше като гейзер от жива дървесина. Из цялата гора още стотина се издигаха към небето: извадени мечове, готови да нанесат удар на хидрогите.

— Нашата флота ще се присъедини скоро — каза Бенето и снижи глас. — Но първо трябва да намеря пилоти за тези кораби. Аз ще съм първият доброволец.

Солимар се натъжи, а сърцето на Сели потръпна от инстинктивен ужас. Какво беше намисли брат й?

— Какво искаш да кажеш? — извика тя. — Бенето, какво си намислил?

В корпуса на най-близкия кораб с пукот се отвори цепнатина.

— Всеки вердански кораб има нужда от зелен жрец, който да го управлява. Дърветата не могат да летят сами. Имат нужда от партньор.

— Искаш да кажеш, че ще влезеш в това нещо? За колко време? — Не обръщаше внимание на корабите, на Солимар и родителите си, които явно не разбираха ужасяващата истина.

Бенето се обърна към нея.

— Виж какво постигнах, сестричке. Време е да замина. Ще се слея с този кораб, както и предишните същества са се слели с бойните кораби.

— Но нали ще се върнеш, когато войната свърши? — Сели мразеше да се отнасят с нея като с дете, но сега наистина се чувстваше много малка. — След като унищожите хидрогите, ще се върнете на Терок, нали?

— Дори да победим, ще остана част от кораба завинаги — отвърна той.

— Но… ти не можеш да ни напуснеш. Ти си ми брат! Веднъж вече те загубих.

— Да, Сели, аз съм ти брат — каза нежно дървеният голем. — Но съм и нещо повече. Имам по-възвишена цел.

Тя се напъна да го издърпа от тъмната цепнатина в дънера, но Бенето не помръдваше.

— Трябват ни още пилоти. Поне сто.

Всички зелени жреци излязоха напред.

— Благодаря ви — каза Бенето. — Имаме повече доброволци, отколкото ни трябват.

Отчаяната Сели се обърна към Солимар за обяснения. Всичко се случваше твърде бързо. Първо радостта и възхищението, после надеждата, а сега ужасяващата цена. Солимар стисна рамото й.

— Трябва да го оставиш, Сели. Съдбата ни зависи от това.

Тя избута ръката му. Доброволците, изглежда, приемаха съдбата си с необяснимо спокойствие. Сели осъзна, че жреците вече са се разбрали чрез телевръзката, която бе недостъпна за останалите. Ами техните приятели и семейства?

От друга страна, войната и оцеляването на Терок бяха по-важни.

Тя погледна дървеното лице на брат си и видя, че на него е изписана тъга. Спомни си за всички дни и часове, които бе прекарала с истинския Бенето… както и с този.