Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

По-късно двамата със съпругата му тръгнаха заедно с бившата председателка Морийн Фицпатрик да открият мемориал на Оскивъл. Там откриха скитническа база и спасиха тридесет оцелели от ЗВС. За съжаление Роб не бе сред тях — Конрад всъщност изобщо не се надяваше, че ще е. Надеждата е важна част от войнишкия живот, но прагматизмът е по-важен.

Конрад се приближи до газовия гигант, но не видя нищо през дебелите буреносни облаци. Знаеше, че някъде под тях се спотайват смъртоносните бойни кълба на хидрогите. Надяваше се, че корабът му не е достатъчно голям, че да привлече внимание.

Настрои приемника на честотата, която му бяха дали. Явно някъде в разбивачите имаше скрита камера. Ако корабите не бяха унищожени, шпионското устройство може би още предаваше. Адмирал Стромо беше засякъл нещо… може би и Конрад щеше да успее.

Комуникационните монитори показваха само статичен шум. Конрад реши да се спусне на по-ниска орбита, за да засече по-силен сигнал. Внезапно екраните се проясниха и той видя нещо наистина невероятно.

Хора! Може би пленници в дълбините на Кронха 3. Какво ли правеше врагът с тях? Конрад се зае с настройките, за да проясни картината. В една от парцаливите фигури разпозна Тасия Тамблин. Но тя трябваше да е на разбивачите! Какво правеше сред облаците? Дали хидрогите вземаха пленници?

Камерата се премести и Конрад хлъцна. Един баща никога не може да сбърка сина си! Дългогодишното пленничество бе променило Роб — но той беше жив!

Искаше му се да извика на Роб, че ще намери начин да го спаси.

От облаците изскочиха две бойни кълба и полетяха към него. Бяха го забелязали! Конрад сграбчи контролните уреди. Трябваше да се измъкне оттук и да убеди ЗВС да изпратят спасителна експедиция. Малкият му кораб беше невъоръжен. Значи трябваше да бяга.

С изненада видя, че от извънпланетното пространство към него се приближава манта. За момент си помисли, че това е подкрепление и че ще спаси Роб! Но съобщението по стандартните честоти на ЗВС го стресна.

— Разузнавателен кораб, спрете. Вие сте наш пленник.

Беше отвлечената от компитата манта на адмирал Стромо. Конрад направи завой на сто и осемдесет градуса, увеличи мощността на двигателите до максимум и се изтръгна от гравитационното поле на Кронха 3.

Бойните кълба се впуснаха в преследване. От пирамидалните им израстъци започнаха да изскачат светкавици. Конрад си припомни младежките години и започна да прави резки маневри.

Огромните сфери не можеха да си променят курса толкова бързо. Конрад стигна обратната страна на планетата, но мантата на Стромо се приближаваше. Язерният залп мина толкова близо, че статичното напрежение претовари вторичните системи на кораба.

Конрад заряза всякаква предпазливост и загря илдирийския двигател още преди да е излязъл от системата. Нов залп от мантата успя да повреди леко кораба му, но той вече бе задействал двигателя.

Дори постоянният ужас може да бъде смекчен от непрекъснатото бездействие. Как ли бе оцелял Роб през всичките тези години?

Тасия усещаше, че полудява. Не можеха да помръднат, не можеха да измислят нищо и не виждаха никаква надежда за бягство. Правеха упражнения, разказваха си различни истории и се опитваха да измислят някакви игри. Но най-вече просто седяха и мълчаха, минута след минута и ден след ден. Беше изненадана, че пленниците не са почнали да се самоубиват.

Но по-страшно от скуката беше когато наистина се случеше нещо.

Един бръмбароподобен кликиски робот мина през мембраната на клетката. Смит Кефа изпищя. Машината пристъпи напред и обърна червените си оптически сензори към ЕА.

— Ти си шпионин.

Твърдението беше толкова неочаквано и абсурдно, че Тасия избухна в смях.

— А ти си откачена отварачка за консерви.

— Компито излъчи информация за дейностите ни тук. Не можем да го позволим.

Въпреки кошмарната ситуация Тасия застана до компито, за да го защити.

— Как може ЕА да е шпионин? На кого ще донася? — Роб се опита да я дръпне назад, но тя го отблъсна.

Кликиският робот спря, сякаш обмисляше дали да отговори на въпроса.

— Сега разбираме аномалиите, които засякохме. Във вътрешните вериги на компито е имплантирано микроскопично устройство. Бяхме решили, че е пасивно, но преди малко се активизира.

— Това е… абсурдно. — Но се сети за нещо. Бяха й казали, че са намерили ЕА с изтрита памет. Но инсталирането на шпиониращо устройство не беше изключено.