Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Един човешки кораб се включи към сигнала и извлече информация за града на хидрогите — продължи роботът. — Твоето слушателско компи е заплаха за нас.

— Това заключение може да е вярно — каза ЕА. — След изтриването на паметта ми в мен беше поставено нещо като паразит, който не можех да идентифицирам. Мисля, че е бил кодиран нискочестотен предавател.

Тасия пристъпи между компито и надвесената черна машина и вирна брадичка.

— Няма значение. ЗВС не са поставили устройството заради хидрогите и кликиските роботи. Искали са да шпионират мен. Сигурно са се надявали, че ще издам нещо за скитническите бази.

Роботът не беше впечатлен.

— Не можем да позволим това да продължава. — От черния му екзоскелет се протегна дълъг крайник и сграбчи сребристата ръка на ЕА. — Трябва да премахнем опасността.

Тасия сграбчи другата ръка на компито.

— Не! Тя е моя. ЕА е…

— Не бива да пострадаш заради мен, Тасия Тамблин. — Гласът на ЕА беше съвсем спокоен.

Тасия дръпна компито, но роботът я блъсна и тя падна. Роб притича и й помогна да се изправи, но тя не го погледна. Умът й беше зает само с едно нещо.

— ЕА!

— Мразим кликисите заради това, което ни причиниха — каза черният робот. — За щастие техните методи за измъчване вършат работа, когато трябва да се занимаваш с предатели. Научихме много от тях. Научихме се как да изпитваме наслада, когато причиняваме болка.

— Не можем ли да премахнем шпионското устройство? — попита Роб.

— Ще го премахнем. За постоянно. — Черният робот дръпна компито.

ЕА завъртя глава и погледна Тасия с мигащите си оптични сензори.

— Не знаех за това. Не помнех. Не исках да те предавам, Тасия Тамблин.

— Разбира се, че не си! — Тасия хвана ЕА за ръката, но не можа да удържи хлъзгавото полимерно покритие. — Оставете я!

Компито не се съпротивляваше. Роботът го измъкна през мембраната. Пленниците ужасено гледаха през прозрачната стена.

— Поне не взеха никой от нас — обади се Кефа.

— Млъквай! — изкрещя Тасия.

— Виждал съм ги да правят експерименти с хора — продължи Кефа. — Режат и късат!

— Какво ще правят с компито? — попита една жена, казваше се Белинда. — Горкото…

Шестима хидроги се появиха сякаш от нищото и приеха хуманоидна форма. И шестимата приличаха на загиналия Рос. По някаква необяснима причина хидрогите винаги приемаха неговата форма. Дори пратеникът, който беше убил стария крал. Тасия изгаряше от гняв. Дрогите бяха убили Рос и бяха унищожили небесната му мина. Това беше главната причина, поради която бе влязла в ЗВС.

„Мръсници!“ За какво им беше да приемат хуманоидна форма, още повече в тяхната среда? Може би това по някакъв начин засилваше наблюдението на пленниците? Дали беше част от експериментите?

Отнякъде се появиха още два кликиски робота. Нещо щеше да се случи.

— Спрете! — изпищя Тасия. — Върнете я!

Дребното компи стоеше като затворник, очакващ екзекуция. Трите робота го заобиколиха. Хидрогите наблюдаваха безучастно. ЕА въобще не опита да се съпротивлява.

Кликиските роботи разпънаха различните си крайници. След това завъртяха ЕА, сякаш се чудеха откъде да започнат. После с бързи движения разрязаха сребристата полимерна кожа.

Тасия запищя от ужас. Роб я прегърна.

ЕА завъртя глава и хвърли последен поглед към Тасия със златистите си оптически сензори. Кликиските роботи продължаваха работата си — бързо и ефикасно разфасоваха компито. Крайниците, вътрешните вериги, мобилните сензори и всички останали части бяха смъкнати от скелета и натрошени.

Без да променят израженията си, приличащите на Рос хидроги са разпаднаха и отплуваха нанякъде. Кликиските роботи също се отдалечиха, като зарязаха останките на ЕА, сякаш за да отчаят пленниците още повече.

Джес приближи Терок с водно-перления си кораб и видя, че гигантската гора някак си е излетяла в орбита. Повече от сто гигантски дървесни кораба стояха на стража над планетата. Трънливите им израстъци сякаш попиваха слънчевата светлина.

Щом видя верданските бойни кораби, Джес разбра защо венталите са го пратили тук. Събираше се невероятна армия. Джес усещаше гласовете на съществата.

Венталската комета вече беше напоила земята и помагаше на наранените дървета. Влагата се надигаше и оформяше буреносни облаци. Дървесните кораби се отдръпнаха и позволиха на кораба на Джес да навлезе в атмосферата. Елементалните създания се усещаха и си припомняха предишните битки, при които за малко не бяха унищожени. Заедно щяха да са много по-силни. Това не беше прост съюз, а симбиоза на елементите.