Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

Сарейн се намръщи. Спомняше си регатата в Кралския канал. В същия ден бяха научили за първата атака на хидрогите срещу Терок. Тя бе стояла до Базил, който напрегнато очакваше нещо. Сякаш се бе ядосал, че нищо не се беше случило.

— Трудно ми е да го повярвам.

— Замисли се и ще видиш, че всичко пасва. Председателят дори ми нареди да направя аборт, защото бебето не влизаше в плановете му. Но когато информацията изтече в пресата, нямаше друг избор, освен да се откаже. — Естара вече се ядосваше.

Сарейн си спомни, че Базил наистина бе споменал нещо за аборт.

— Не би го направил.

— Така ли? Преди два дни открихме в храната ми препарат, който предизвиква аборт. Ако не го бяхме открили, щях да загубя бебето и да умра от помятането. За щастие проверяваме храната за отрови.

— Реагираш пресилено.

— Пресилено? Ами делфините ми? Красивите делфини. Обичахме да плуваме с тях. — Тя преглътна, сякаш щеше да заплаче. — Нареди да ги убият. Басейнът беше пълен с кръв и парчета месо.

Сарейн я гледаше изумено. Естара едва ли си измисляше.

Сестра й продължи с обвиненията.

— След като принц Даниъл опита да избяга, го хванаха и го упоиха. Председателят заплаши Питър със същото, ако не сътрудничи. Но кралят прояви самостоятелност по време на бунта на компитата. Затова твоят Базил съживи Даниъл и смята да го постави на трона. — Очите й проблеснаха. — Възнамеряват да ни убият. Пелидор ни го каза в очите.

— Това… това е…

Естара изглеждаше състарена. Отдавна не беше момичето, което обичаше растенията и тичаше из световната гора.

— Сарейн, винаги съм мислила, че си ужасно умна. Прекара на Земята толкова години, научила си неща, които никой на Терок не знае. Но цялото това обучение те е направило наивна в някои отношения.

Сарейн се мъчеше да се убеди, че Базил не би направил подобно нещо, но дълбоко в ума си знаеше, че е способен на това. Беше го виждала да взима отчаяни решения. Може би отчасти я привличаше точно с това.

— Председателят вече обяви, че след пет дни ще има банкет в чест на Даниъл. Ще го представи на обществото.

— И след това аз и кралят ще се „оттеглим“. — Естара кимна тъжно.

— Това не означава…

— Напротив! — Ядосаната Естара тръгна към стражите.

— Почакай!

Кралицата не спря, но подхвърли през рамо:

— Вече не знам дали си ми приятел или враг. Коя страна ще избереш? Председателят Венцеслас ще ни убие. Вече е задействал плана си. Ако искаш ми вярвай, ако не — живей си с илюзиите. Поне имаш този лукс, за разлика от мен и Питър.

Разузнавателният кораб приближи Кронха 3. Приличаше на онези, с които летеше навремето: побираха пилота и седем пътници. Пътническото отделение беше празно, но Конрад Бриндъл се надяваше, че ще успее да спаси някой оцелял от разбивачите.

Двамата с Натали бяха служили в ЗВС почти цял живот. Роб също. Бяха толкова горди с него, когато се записа в армията, когато стана пилот, а след това и командир на ескадрила.

А после дрогите го убиха.

Роб винаги предпочиташе действието, без да обмисля последиците. Понякога това беше добра тактика, но друг път костваше много. Роб беше загинал, заедно с много свои другари, в битката при Оскивъл. На Конрад му се искаше да се бе сбогувал със сина си, преди той да се спусне със специалната капсула, за да установи контакт с хидрогите. Рискованият ход не бе успял.

Много неща се бяха променили оттогава. Заради последната криза Конрад отново носеше лейтенантска униформа. Двамата с Натали се върнаха на служба след атаката на хидрогите. Известно време обучаваха новобранци в базата в Антарктика, но след бунта на компитата преминаха на действителна служба. Сега Натали беше назначена на една от мантите, които патрулираха около Земята.

Въпреки възрастта си Конрад беше напълно способен да се справи със задачата си. Реакциите му все още бяха добри, стига да не се наложеше да влиза в бой. Беше твърде ръждясал, за да се мери с младите пилоти, и точно затова го бяха пратили на разузнаване на Кронха 3. Дали разбивачите все още бяха тук, или бяха отлетели на друго място? Мантата на адмирал Стромо беше изчезнала по време на бунта и тази загадка не даваше мира на командването на ЗВС. ЗВС искаха отговор, та дори да е негативен.

Командир Тасия Тамблин, приятелка и може би любовница на Роб, бе изчезнала заедно с разбивачите. Конрад и Натали бяха виждали Тамблин само веднъж, когато скитничката бе посетила базата на Антарктика. Бяха я посрещнали в главния купол, който се издигаше насред ледената пустиня. Тасия беше бледа и измъчена и лично им бе донесла вестта за смъртта на Роб. Това беше най-ужасният ден в живота на Конрад.