Кевин Андерсън - Време на огън и мрак

— Господарю, ще приема наказанието, което ми наложите. — Огледа се, сякаш все още не можеше да повярва, че лагерът, в който бе вложил живота си, е изгорен до основи. — Семената на тези безредици бяха посети дълго преди Даро’х да заеме поста. Вината не е негова.

Нира се напрегна и Джора’х усети гнева й към Удру’х; присъствието му сякаш я отвращаваше. Осира’х пък се усмихна странно. Магът-император знаеше какво е направил брат му на Нира и не можеше да я вини за реакцията й.

Но все пак… дали губернаторът не беше впримчен в същия капан, заложен от предците им, също като него? Магът-император презираше баща си и Удру’х за плана, който бяха скроили. Искаше незабавно да прекрати експериментите, но след като бе наследил престола, бе разбрал, че това е невъзможно. Може би бе невъзможно и за Удру’х.

— Престъпленията на Добро са започнали преди векове — заяви Джора’х. — Аз не можах да ги спра. Нито баща ми. Нито губернаторът Удру’х. Сега всичко свърши и трябва да се справим с последствията. Хидрогите ме изправиха пред невъзможен избор и трябва да открия изход. Нира, Осира’х, моля ви, върнете се с мен на Миджистра и ми помогнете.

— Искам да дойдат и другите ми деца — каза Нира.

— И аз трябва да дойда, господарю. За да ти помагам. — Гласът на Удру’х беше като квакане.

— Не. Ти ще останеш тук. Хората и илдирийците ще възстановят Добро и ти ще си част от този процес. Аз не мога да те накажа, но те могат. — Бившият губернатор се напрегна, но не каза нищо. Джора’х се обърна към човеците и повиши глас. — От поколения ви карат да изпълнявате нареждания. Сега сами ще вземате решения.

Бившите затворници изглеждаха по-неспокойни и от Удру’х.

— Няма да моля за милост, господарю. — Бившият губернатор се обърна към Осира’х. — Знам какво мислят за мен тези хора и какво ти причиних. Но не съжалявам. Направих това, което се изискваше от мен, за да може илдирийците да оцелеят.

— Предлагам да оставим бившия губернатор да се възстанови, докато ние потушим пожарите и разчистим останките — каза Даро’х. — Това ще ни даде време да помислим. Според мен се проля достатъчно кръв.

Джора’х се обърна към Нира и Осира’х и заговори тихо, със сълзи в очите:

— Време е да ви предложа обещание вместо лъжи. Няма да се предам и няма да пожертвам вашата раса, за да спася моята. — Пое си дъх, сякаш се бореше с това, което трябваше да изрече. Знаеше какво ще се случи, ако се опълчи на хидрогите. Но и осъзнаваше по-лошите неща, които щяха да станат, ако не го направеше. — Помогнете ми да изляза от капана, в който сам се набутах.

— Не мога да ви помогна да нараните друго човешко същество — заяви ОХ. От фонтана, до който стояха, долитаха пръски. — Подобни действия са ми забранени.

— Но това е самозащита. Той вече се опита да ни убие, при това неведнъж — каза Естара. След като бяха открили лекарствата в храната, ядяха само това, което тайно им носеше компито. — И пак ще се опита.

Не бяха напускали покоите си от дни. Народът смяташе, че са заети да търсят начин да спасят човечеството.

Питър реши да опита друг подход.

— ОХ, помисли колко хора ще умрат, защото председателят реши да изостави колониите. Той не работи в интерес на Теранския ханзейски съюз и човечеството. Не са ли това твоите приоритети?

— Имам няколко приоритета, които в момента са в конфликт. Бойните компита избиха толкова хора, че не смея да се съмнявам в моята програма.

— ОХ не беше упорит, а просто спазваше настройките си. — Особено в този момент всяко компи, което се опита да внесе смъртоносен предмет в двореца, ще бъде унищожено.

Питър въздъхна. Знаеше, че ОХ е прав.

— През годините се наложи да изтрия много спомени, но съм запазил един особено поучителен — продължи компито. — По време на дългото пътуване на „Пири“ неколцина членове на екипажа планираха бунт. Бяха изминали петдесет и осем години и корабът не беше намерил звездна система, в която да има планета за колонизиране. Бунтовниците се опитаха да ме убедят да им дам достъп до оръжейното депо, но аз не се съгласих. Събитията излязоха от контрол и загинаха седем мъже й жени. Сигурен съм, че бунтовниците не искаха нещата да се развият по този начин. Защо ви давам този пример ли? Вече изразих лоялността си към теб, крал Питър. Ти показа, че си загрижен за благото на човечеството. Но не мога да извърша действие, което би навредило на човешко същество. Все пак, ако желаете, мога да отнеса съобщение на някого. Председателят не ме наблюдава внимателно.